Дългоочакваният конвергентен доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за готовността на България да приеме еврото бе публикуван. Оценките на ЕЦБ и на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на страната ни са положителни. Според доклада България е изпълнила „почти всички“ ангажименти за влизане в еврозоната. Подчертава се, че са нужни допълнителни мерки срещу прането на пари и финансирането на тероризъм.
„Широкообхватният анализ на основните фактори, които са от значение за устойчивостта на конвергенцията на България, показва, че са налице достатъчно стабилни условия, за да може страната да поддържа устойчив път на конвергенция в средносрочен план, което подкрепя положителната оценка. Все пак остават значителни предизвикателства и ще е необходимо решително да се поддържа дисциплина на политиката, за да се използват пълноценно ползите от участието в еврозоната и да се сведат до минимум рисковете за пътя на конвергенцията в бъдеще“, пише в доклада на ЕК.
В доклада се посочва, че България е постигнала добър напредък в икономическото сближаване с еврозоната от 2024 г. насам. „Тази положителна оценка означава, че България може да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-ият член на еврозоната“, коментира Филип Лейн, член на изпълнителния борд на ЕЦБ.
По отношение на ценовата стабилност през април средната годишна инфлация е 2.7% – под тавана от 2.8% по Маастрихтските критерии. Отбелязва се, че общият дълг на държавното управление е 24.1% спрямо БВП на страната е далеч под допустимите за член на еврозоната 60%.
За 2025 г. е прогнозирана инфлация от 3,6%, за догодина – стопяване до 1,8%. ЕК и ЕЦБ отдават повишената инфлация през 2025 г. на „комбинация от политически обусловени увеличения на цените и по-широкообхватни увеличения на цените в няколко категории на потребление“. ЕЦБ и ЕК изтъкват, че в началото на 2025 г. бяха отменени облекчения, въведени още по време на коронавирус пандемията (бел. ред. намалените ставки ДДС за заведенията, например).
„Други увеличения на цените бяха концентрирани главно в сектора на услугите, подхранвани от вторични ефекти от по-високите цени на храните и енергията, повлияни от постоянното увеличение на заплатите на фона на свити пазари на труда и стабилно вътрешно търсене, подкрепено от силен ръст на кредитите и цените на активите“, пише в доклада.
В документа още пише, че дългосрочните лихвени нива по държавния дълг стоят на 3.9% през наблюдавания едногодишен период (май 2024 – април 2025). Тази стойност също е под тавана от 5.1%, по който се оценява напредъка ни към еврозоната.
Националното законодателство отговоря на изискванията за член на еврозоната, пише още в конвергентния доклад. ЕК и ЕЦБ препоръчват на управляващите да не изпускат от контрол разходите и дефицита и в бъдеще.