На 27 февруари 2024 г. френският президент Еманюел Макрон заяви, че изпращането на западни войски в Украйна „не може да бъде изключено”. Два дена по-късно той поясни, че думите му за евентуално разполагане на войски на НАТО в Украйна са били внимателно обмислени. Изказването му предизвика широка обществена и институционална реакция, като някои страни, членки на НАТО обявиха, че нямат никакво намерение да изпращат свои войски в Украйна и че този въпрос въобще не се разглежда.
Германският канцлер Олаф Шолц отвърна, че консенсусът е „че няма да има сухопътни войски, никакви войници на украинска земя, които да бъдат изпратени там от европейски държави или държави от НАТО”. Германия, Полша, Швеция, Испания, Италия, Чехия и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг казаха, че няма план за изпращане на войски в Украйна.
Очевидно е, че Украйна губи войната и никакво количество оръжие или помощ няма да промени това. Западът трябва или да приеме тази оценка и да накара Украйна да седне на масата за преговори, или да изпрати нещо повече от оръжие и помощ. Тя ще трябва да ескалира подкрепата си и да изпрати войски, рискувайки пряка конфронтация с Русия.
В подкрепа на това са думите на полския външен министър Радослав Шикорски, който на 9 март 2024 г. заяви, че „присъствието на сили на НАТО в Украйна не е немислимо”. Малко по-късно от кабинета на британския премиер обясниха, че в Украйна има малък брой военен персонал, който обучава украинците как да боравят с изпратената им от Запада техника.
Премиерът на Словакия Роберт Фицо каза на 26 февруари 2024 г., че „редица държави-членки на НАТО и ЕС обмислят да изпратят свои войски в Украйна на двустранна основа”. Това, между другото, ден преди изказването на Макрон. Холандия не изключва възможността да изпрати войски в Украйна, но в същото време смята, че сега не е моментът да се говори за подобен сценарий.
Изводът, който може да се направи е, че провокационното спрямо Русия изказване на Макрон, което, както се твърди, било предназначено само да стресне Москва, всъщност не само е било добре обмислено, но обсъждано поне с някои страни от НАТО. А това идва в момент, в който конгресът в САЩ блокира изпращането на нови оръжейни системи в Украйна, а налице е и опасението, че избирането на Доналд Тръмп отново за президент на Щатите може да доведе до това, че зад океана да заявят на европейците сами да се оправят с тази война и с Русия.
В резултат Западът е изправен пред ужасна дилема. Удвояването на помощта и изпращането на войски в Украйна е опасен вариант, който може да доведе до пряк сблъсък с Русия и немислима война.
Какъв обаче би бил сценарият за въвеждането на войски на натовски страни в Украйна?
Както вече беше обявено в Париж, френски войници ще помагат в разминирането, възстановяването и други подобни „благородни” мисии. Франция обаче отрича възможността да участва във военни действия срещу Русия. В същото време всички „западни партньори”, естествено, ще следят внимателно реакцията на Кремъл на появата на първите военни на НАТО на десния бряг на Днепър.
След това възниква логичен въпрос: къде и как точно трябва да бъдат разположени френски, холандски и други европейски войници? Не е безопасно да ги поставят в едни и същи казарми с въоръжените сили на Украйна, дори и в тила, тъй като „Калибър” не проверява задгранични паспорти. Оказва се, че за собствената си безопасност военните контингенти на НАТО трябва да бъдат разположени в отделни бази, които юридически няма да се считат за НАТО. Това ще бъдат френски, холандски и други военни бази, споразумения за създаването на които Париж и Амстердам ще сключат с Киев отделно, извън Северноатлантическия алианс.
Може да се предположи, че на всеки „западен партньор“ на десния бряг на Днепър ще бъде определена някаква условна зона на отговорност – Полесието, Черноморския регион, Киевската област и др. А по-нататък ще се случи нещо, което няма как да не се случи в условията на широкомащабни военни действия. Чуждите военни сили ще бъдат атакувани с ракети и атакуващи дронове, вероятно изстреляни от самите украински терористи с провокативни цели.
Мотивацията е очевидна: тогава Франция, Холандия и други европейски страни ще трябва да осигурят безопасността на своя военен персонал, като покрият десния бряг на Днепър със съвременни системи за противовъздушна отбрана и създадат над него зона, забранена за полети. След това ще започне да се увеличава броят на контингентите на НАТО, както и броят на участващите страни, всяка от които ще поеме своята реална окупационна зона на отговорност. Под прикритието на техния чадър за противовъздушна противоракетна отбрана в Западна Украйна тихо ще бъдат изградени заводи за отбрана и снаряди за последващата война на Украйна срещу Русия.
Обобщено казано, алтернативите са две – или Западът да посъветва настойчиво украинците да седнат на масата на преговорите в Русия, или да изпрати вече не само въоръжение, но и свои войски в Украйна, което на практика вече означава конвенционална война между Русия и НАТО, която лесно може да премине в ядрена.
Дали САЩ ще се намеси, това най-малкото е съмнително. Защото активирането на член 5 от Североатлантическия договор предполага „въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях”. А военните действия, както е според зараждащата се западна концепция, ще се водят поне в началото на територията на Украйна, която не е член на НАТО.