Покачването на цените в България ще продължи до края на годината, като инфлацията се очаква да се задържи около 5% вместо първоначално планираните 2,8% в държавния бюджет. Това показват прогнозите на икономисти.
През август годишната инфлация достигна 5,3%, като ръстът се дължи на поскъпване на храните, облеклото, обувките, образованието и ресторантьорския сектор. Ситуацията беше потвърдена и от Международния валутен фонд, който е на мисия в страната. Според експерти, решението за справяне с инфлацията включва две основни мерки: промяна на данъчния модел за осигуряване на повече приходи и намаляване на социалните разходи.
„Просто с парите, с които преди пълнехме потребителската кошница за две – три седмици, сега можем да купим храна за два дни“, коментира пред БНТ Десислава Даскалова, държавен служител. „Пилешкото и свинското се повишиха, също кашкавалът и сиренето. Зеленчуците паднаха, но не всички“, добавя друг потребител – Маргарита Краева. 64-годишната Даринка Харизанова от Русе разказва, че минималната й пенсия от 630 лева не стига за повече от най-необходимото: „Много рядко има месо на трапезата. Голямата част от парите отива за лекарства и сметки. На концерти много пъти съм искала да отида, имам любими певци, но не мога да си го позволя.“
По данни на НСИ натрупаната инфлация за последните три години е 18,3%, а за последните пет години – 37,9%. Потребителската кошница на най-бедните 20% от домакинствата също показва увеличение през август. „Едва ли инфлацията ще тръгне надолу. Положителният сценарий е да се задържим на нива от 4 – 5%, провокирано от множество фактори“, коментира Петър Ганев, главен икономист в Института за пазарна икономика. Една от причините за новото покачване на цените е бюджетът на страната, който харчи значително. „Ние сме в икономика с голям бюджетен дефицит, наливат се пари в икономиката, а ръстът на заплатите е сериозен. Разходите за труд са едни от най-високите в Европа“, посочва Ганев.
МВФ препоръчва мерки в следващия бюджет, за да се овладее инфлацията. „Най-важното е да се овладеят разходите за възнаграждения в публичния сектор и да се развържат социалните плащания, които са обвързани с минималната или средната заплата“, казва Фабиен Борнхорст, ръководител на мисията. Експертите от мисията на МВФ препоръчват и промяна в данъчната система, така че високоплатените служители да плащат по-високи данъци.