Карикатура: Христо Комарницки
Дааа…
Краят се вижда.
Историята ще запомни този период като продуктивен и масово пожелан провал на подарената ни демокрация. Загубено време, политическа перверзия, унищожена демокрация и съучастие в предизвестената поредна национална катастрофа…
Епоха на тиквената буржоазия, подпомогната от елементарни крадци и безпросветни улични тарикати. „Националният капитал“ създава „вожд“ от един елементарен уличен продукт, блестящ със своята неподправена простота и носталгична имитация на каскетния съветски наместник.
Карикатура: Христо Комарницки
Мечтите ни бяха ограничени – да избягаш в краставиците на Бавария или доматите на Андалузия, да си достойно беден и забравен, или да имаш щастието на крадлив държавен чиновник, целунал ръцете на овластения престъпник. Просперитетът с труд и инициатива бе забранен. Съмнението в „кой идва после“ е създание на масовата и медийна утайка в мечтите на свинеподобната олигархия.
Корупция, подкупна съдебна система, смъртоносно здравеопазване, медийна глухота, бедно образование, данъчен рекет, калинкообразни насекоми в администрацията…
Отново ще платим нашето мълчание. Бъдещето ще е мъчително. По-добре това бъдеще, отколкото днешното настояще.
Изборът тук е един. Демокрация или вечно робство пред настоящото политическо статукво. Дребните политически различия нямат значение.
Държава няма.
Проф. Велислав Минеков