Две думи за защитниците на 3 март.
Те не знаят какво точно празнуват на 3 март, предварителен договор – примирие, което е военно-дипломатичен акт между руската и турската армия, без никакво пряко отношение към възстановяване на българската държавност.
Сан Стефанският мир, по начина, по който се използва от руската дипломация, е манипулативен проект, наркотик с който се захранва българския политически елит в преследване на илюзията за Санстефанска България. Тази илюзия ни довежда до две национални катастрофи, но изглежда луд умора няма. До ден днешен този исторически наркотик държи значителна част от българите в опиянение, мъгла и положение на инстинктивна, неосъзната нужда от колянопреклонение. Целувайте ръка, молете се, не разсъждавайте.
Ако питаш защитниците на 3 март, какво точно празнувате на 3 март, акт на примирие и прекратяване на военни действия между руска и османска армия? Но това няма никакво отношение към възстановяване на българската държавност. А това е единственото възможно основание да го отбелязваме като НАЦИОНАЛЕН празник – национален празник на държавата България. Още веднъж, празнуваме дата в историята на войните на руската и османската армия, победата на една армия над друга? Да, тя е важна, но не само за българите, но и за много други народи. Но нито сърби, нито гърци, нито румънци, нито който и да друг не му идва на ум да чества тази дата по какъвто и да е начин. Те по-непризнателни и глупави ли са?
Ами прочетете, това което ви се предлага като Сан Стефанско примирие /от това, което ни предоставиха в Турция/. Думата „мир“ е неуместна, защото тя има конкретно значение, което примирието от Сан Стефано не фиксира, поради което и документът няма сравним, да не говорим, равен международно-правен статут на договора от Берлин. Къде е България, къде е изобщо думата за българската нация, държава или поне намек в документа на примирието?!
Защо не се запитате, защо 145 години след подписването му, този „договор“ е все още секретен /в смисъл недостъпен/ в Русия и нямаме достъп до руския оригинал. Има публикации върху него, но нито един български учен не е имал достъп. Що за идиотщина е да празнуваш „на сляпо“ незнание, невежество, нещо до което нямаш достъп, секретен договор на руски царизъм, а това което знаеш, в най-добрият случай е внушение, а не реалност.
Ако трябва да празнуваме освобождение, то датата трябва да бъде на Берлинския конгрес – 13 юли, защото там има международно-правен акт, в който действително се полага началото на новата българска държава. Ние празнуваме междинен военно-дипломатическти акт, който отразява победа на армия, а не международен акт на установяване на българска държавност.
Говоря за връзката война – българска държава. Казвам го като човек, който поставяше редовно въпроса за достъп на български учени до оригинала на Сан Стефанския мирен договор, който е в руските архиви – през МИД и отговорът неизменно беше – още не е времето. 145 години по-късно. За всички други войни след това всичко е разсекретено, само това не.
Ами хайде помислете, поне малко, какви могат да бъдат основанията Кремъл да не показва оригинала и да го държи като най-строга държавна тайна? Не е сложно – за да може да живеете с наркотична интерпретация на един изкуствен наратив, а не с реалностите. Всичко, което знаем за това време е от „поробителя“. Омразните наследници на османлиите разтвориха архива и показаха тяхното копие /или поне част от примирието.
Истината е, че за нашите зилоти още не е настъпило Освобождението. Предпочитат да са си в робство.