Боян Николаев
Това се обяснява това с „ефекта на Кантийон“ – идея на ирландски икономист от XVIII век, който казва, че когато нови пари влизат в икономиката, те не се разпределят равномерно. Първо парите попадат в малка група хора и фирми, които започват да харчат повече за по-скъпи стоки, а останалите чакат парите да стигнат и до тях. Това води до по-бързо покачване на цените при тези, които получават парите по-късно.
В еврозоната новите пари идват от Европейската централна банка и достигат първо до големите държави, банки и компании. Там цените растат по-бавно, защото парите са лесно достъпни и се движат плавно. В страните извън еврозоната, като България, парите идват по-бавно, което причинява по-бърза и хаотична инфлация.
Компаниите извън еврозоната имат по-труден достъп до инвестиции, защото оценяват активите си в по-малко използвани валути. Затова много български стартъпи търсят инвестиции от чужбина – Франкфурт, САЩ и т.н. Ако българският лев беше по-конкурентна валута, инвеститорите щяха да идват при нас, а не обратното.
Ако останем извън еврозоната, ще продължаваме да усещаме по-висока инфлация, трудности в бизнеса и по-високи разходи. По-добре е да влезем в „сърцето на Европа“ — еврозоната, където ще имаме равен достъп до пари, по-бавна инфлация и бизнесът ни ще получи по-евтини ресурси. Така и България ще има глас в Европейската централна банка и възможност да влияе на финансовата система.
В България цените на хранителни продукти, като шоколад и риба тон, са значително по-високи в сравнение с Германия и други страни в еврозоната. Това се дължи именно на по-бавния достъп до нови пари и инфлационните вълни. Надали има българин, който поне веднъж седмично да не гледа в ступор как от поне 2 – 3 години насам малкият шоколад от 90 грама наближава 5 лева, докато същият в Германия стои упорито на 1,3 евро; как течният шоколад е 18 лева, а в Германия не е мръднал от 6 евро; как първокласната риба тон в България наближава 60 лева, докато същата в Брюксел си седи на 27 евро. Всички тези числа са ясно видими и от статистиката на „Евростат” за храните – темпът на инфлацията в еврозоната е по-нисък от средното за всички държави – членки на ЕС, извън еврото.
При индустриалците извън еврозоната положението не е по-различно – темпът на нарастване на цените е по-бърз и хаотичен, отколкото в сърцето на еврозоната, като това е особено валидно за Унгария и България
Инак казано, влизането в еврозоната ще помогне на България да избегне икономическите проблеми, които изпитва днес, и ще я направи по-силна и конкурентна в Европа.
Боян Николаев е заместник на изпълнителния директор на КРИБ, завършил бизнес администрация в Сити юнивърсити Сиатъл и има докторска степен по обществени комуникации от Нов български университет. Преподава в УНСС и НБУ и е съветник на Президента на Ирландско-американския университет в Дъблин.