„Алтернатива за Германия“ е една от най-коментираните и най-оспорвани политически сили в Европа, но малцина познават официалната й програма. Настоящият анализ проследява философията, икономическите идеи, отношението към Европейския съюз, миграцията, енергетиката и германската държава, като отделя фактите от политическите оценки и поставя въпроса защо милиони германци виждат именно в AfD алтернатива на досегашния модел на управление и какви поуки може да извлече България от този процес?
Германия вече не спори само за правителството, а за самата държава
Дълго време германската политика изглеждаше необичайно предвидима. Християндемократите и социалдемократите сменяха ролите си във властта, зелените постепенно се превърнаха от протестно движение в част от управленския елит, а свободните демократи изпълняваха ролята на балансьор. Различията съществуваха, но се движеха в рамките на един и същ модел – европейска интеграция, либерална демокрация, социална пазарна икономика, евроатлантическа ориентация и постепенно разширяване на правомощията на Европейския съюз.
Днес този консенсус вече не изглежда безспорен. Появата на „Алтернатива за Германия“ не е случайна политическа аномалия и още по-малко временен протестен епизод. Независимо дали човек одобрява или отхвърля нейните идеи, самият факт, че милиони германски граждани ги подкрепят, означава, че в германското общество съществува дълбоко натрупано недоволство. Политическият въпрос вече не е защо AfD съществува, а какви обществени процеси направиха възможен нейния възход.
Тук започва и първата заблуда
AfD често се представя единствено чрез етикети – „крайна десница“, „националисти“, „популисти“, „евроскептици“. Подобни определения може да присъстват в политическия дебат, но сами по себе си не обясняват съдържанието на програмата. Една политическа партия не се разбира чрез етикетите, които й поставят опонентите, а чрез собствените й програмни документи, конкретните предложения и начина, по който аргументира своите позиции.
Част от темите, около които AfD изгражда своята програма – демографската криза, енергийната политика, индустриалната конкурентоспособност, миграцията, суверенитетът на националната държава и ролята на европейските институции – присъстват и в българския обществен дебат. Но сходството на проблемите не означава автоматично, че решенията могат механично да бъдат пренесени от Германия в България.
Оттук нататък въпросът вече не е дали човек харесва AfD
Въпросът е дали програмата й издържа проверката на фактите, икономическата логика и политическата практика. Именно с това започва сериозният анализ.
През 2013 г. именно около критиката към начина, по който функционира еврозоната, възниква „Алтернатива за Германия“. В този ранен период AfD все още не е партия, концентрирана върху миграцията. Основният акцент е икономическият модел на Европейския съюз.
Тук има един често пропускан факт. Политическите партии почти никога не се раждат като масови движения. Те започват като реакция срещу конкретен проблем, а впоследствие променят своя профил според обществените настроения. Това се случва и с AfD.
Решаващият поврат настъпва през 2015 г.
Миграционната криза променя германския политически дневен ред по начин, който малцина очакват. Решението на правителството на канцлера Ангела Меркел да отвори германските граници за голям брой търсещи убежище предизвиква силна обществена полемика. Поддръжниците на тази политика я определят като хуманитарен и морален ангажимент на Германия. Критиците предупреждават за рискове, свързани с интеграцията, обществената сигурност, натоварването на социалните системи и промените в демографската структура на страната. Именно тогава AfD започва бързо да увеличава електоралната си подкрепа.
Следващите години добавят нови фактори към германската криза. Ускореният отказ от ядрената енергетика, трансформацията на автомобилната индустрия, високите енергийни цени след войната в Украйна, нарастващата конкуренция от Китай, проблемите в индустриалното производство и отслабването на икономическия растеж започват да поставят под съмнение модел, който десетилетия наред изглеждаше практически непоклатим.
Тук обаче трябва да се внимава с лесните обяснения
Не всички икономически проблеми на Германия могат да бъдат сведени до решенията на Европейския съюз. Не всички могат да бъдат обяснени и с миграцията. Германската икономика е силно зависима от глобалната търговия, от цените на енергията, от международните вериги за доставки и от технологичната конкуренция. Част от трудностите произтичат именно от тези фактори. Други са резултат от вътрешни политически решения. Границата между двете не винаги е лесна за очертаване.
Именно в подобни периоди обществата започват да търсят политически алтернативи. Едни настояват за още по-дълбока европейска интеграция. Други искат връщане към по-силна национална държава. Трети предлагат комбинация между двете. AfD принадлежи към втората група. Почти всички нейни програмни предложения могат да бъдат сведени до една централна идея – възстановяване на по-широкия политически, икономически и правен суверенитет на германската държава.
Това звучи последователно. Но още тук се появява първото сериозно съмнение. Възможно ли е Германия да възстанови значителна част от своя национален суверенитет, без това да промени из основи функционирането на Европейския съюз? Или подобна програма неизбежно би довела до фундаментална трансформация на самия европейски проект?
Партията не отхвърля парламентарната демокрация. Не предлага премахване на многопартийната система. Не поставя под съмнение федералната конституция на Германия. Според официалната й програма спорът е друг – дали демокрацията постепенно не е започнала да се изпразва от реално съдържание, след като все повече решения се прехвърлят извън националните парламенти към европейски институции, международни съдилища, наднационални регулатори и транснационални структури.
AfD оспорва именно това допускане
Според официалната програма на партията демократичната легитимност започва от германския народ като носител на суверенитета, а не от наднационалните институции. Оттук произтичат почти всички останали програмни предложения – за Европейския съюз, за миграцията, за енергийната политика и за правото на Германия самостоятелно да определя стратегическите си решения.
Затова AfD непрекъснато използва понятието „германски народ“ като политически субект. Не като етнографско понятие, а като носител на държавния суверенитет. Тази формулировка предизвиква остри критики от страна на политическите ѝ опоненти, които предупреждават, че подобен подход може да изключва част от съвременното германско общество. Поддръжниците на партията възразяват, че без ясно определен политически народ демокрацията постепенно се превръща в административна процедура, откъсната от гражданите.
Тук няма лесен отговор
Самата Германия никога не е била напълно хомогенна. Федералната република обединява различни исторически провинции, силни регионални идентичности и културни традиции. Бавария не е Саксония. Хамбург не е Баден-Вюртемберг. Дори езиковите особености понякога създават усещането за различни културни пространства. Ако националната идентичност винаги е била сложна конструкция, къде точно минава границата между нейното съхраняване и нейното политическо използване? Програмата поставя въпроса, но не винаги предлага еднозначен практически механизъм.
Особено интересен е подходът към пряката демокрация
AfD последователно настоява за значително разширяване на референдумите по швейцарски модел. Аргументът е, че германските граждани трябва да могат пряко да се произнасят по въпроси с дългосрочни последици – прехвърляне на суверенни правомощия, големи международни договори или важни конституционни промени. Това е критика към политическата система, в която значителна част от стратегическите решения се вземат от парламентарни мнозинства без пряко допитване до обществото.
Идеята изглежда демократична. Но и тук възникват въпроси. Пряката демокрация работи успешно в Швейцария, където съществува дълга политическа традиция, специфична федерална структура и висока гражданска ангажираност. Дали същият модел би функционирал по същия начин в Германия с население над 80 милиона души? Историята не дава категоричен отговор.
Тази дискусия има пряко значение и за България
И тук през последните десетилетия периодично се поставя въпросът за разширяване на инструментите на пряката демокрация, за ролята на референдумите и за отношенията между националния суверенитет и ангажиментите към Европейския съюз. Разликата е, че Германия влиза в този дебат като най-силната икономика в Европа, докато България участва в него като периферна държава с ограничено влияние върху европейските решения. Еднаквите политически формули не пораждат еднакви последици.
Тъкмо затова програмата на AfD не може да бъде оценявана чрез лозунги. Тя представлява последователен опит да бъде възстановена централната роля на националната държава в една епоха, в която икономиката, сигурността и технологиите все по-трудно се побират в национални граници. Дали това е възможно, или е опит да се върне политически модел, който вече принадлежи на друга историческа епоха, е въпросът, който ще определя не само бъдещето на Германия, но и характера на европейския дебат през следващите години.
По Поглед.инфо