В навечерието на поредния изборен фарс, когато политическата апатия заплашва да се превърне в национална диагноза, се появява едно предложение, което взривява представите за демократично участие. Това не е просто анализ, а боен план за легитимност, изграден върху философията на реалния суверенитет и историческата памет, пречупен през опита на последните десетилетия.
Ще гласуваме отново! И затова си припомням картина, позната от последните двайсетина години. Гледаме как се нижат денонощно кандидат-депутатите пред телевизионните водещи. А те, водещите, къде бодро, къде унило, къде полуусмихнати подпитват едно или друго, а накрая категорично задават най-важния въпрос: Какво ще стане, ако хората гласуват под петдесет процента?
Важен въпрос и аз искам да обясня на нашите симпатизанти какво означават тези числа. Ако хората гласуват под 50% – това означава, че те все още спят. Ако гласуват над 50% – означава, че са прогледнали с едно око и вече никой не може да ги излъже! Ако са гласували 60% – това значи, че гледат с двете очи и само с голи обещания не можеш да ги минеш. Ако са гласували 70% – тук вече говорим за изцяло събуден народ, готов да се бори с всяка грешка на политиците. Над 70% – няма смисъл да говорим, попадаме в сферата на научната фантастика.
И ето моето радикално предложение към ЦИК в тази връзка. След като искаме българският народ да гласува над 50%, трябва да му дадем ясен и разбираем стимул. Властта от няколко години се опитва да ни вкара в някакви режимни рамки, с което да ни раздели и противопостави – през 2020 г. бяха ваксинирани и не ваксинирани, след това променени и не променени, сега ще бъдат любители на статуквото и мразещи статуквото, борците с корупцията и любителите на корупцията и т.н. и т.н.. Други пък предлагат референдуми до дупка – защото управляващите не били представителна извадка на целия български народ. Което до някаква степен е така.
Предлагам нещо много по-добро като решение за получаване на вярното отношение на народа към властта. Предлагам ЦИК да раздава на тези, които са гласували сигнални картончета на специална хартия, като банкнотите. От едната страна жълти, от другата – червени. С тези картончета хората ще имат право да протестират навсякъде и по всякакви поводи. Тези които имат картонче имат право да протестират, защото са гласували и по всяко време могат да си поискат вересиите (кредита на доверие) от управляващите. Няма да има нужда от разрешения на градските власти! А тези, които не са гласували – те нека да продължават да си стоят в къщи и да нямат право да си покажат носовете навън. Няма да ги пускат на протестите!
Ще попитате – защо картончетата са от едната страна жълти, а от другата – червени. Много просто – това е сигнална система позната на повечето българи, които гледат футбол. Когато показват жълт картон на управляващите хората искат да кажат: „Внимавайте, настъпихте линията!“ Не е нужно да говорим за „червена линия“- да я наречем просто линия на допустимия компромис. А когато десет хиляди души излязат на улицата и вдигнат червени картони – не е нужно управляващите да се оправдават кой взел и на кого дал. Просто трябва да си вземат партакешите и тихо да напуснат работните си места. Като преди това се извинят за допуснатите грешки. Ако не искат като във Вазовата грамада да затрупат имената им с камъни!
Аз мисля, че подобен стимул би накарал хората да гласуват масово. Защото ще притежават тези наказателни картончета, които донякъде ще им дадат спокойствие, че държат в ръцете си управлението на държавата. Както се полага на всеки суверен.
Проф. Любомир Халачев
/Поглед.инфо/