Според китайското издание Baijiahao в края на миналата седмица президентът на Руската федерация Владимир Путин е предложил НАТО да подпишат с Русия договор с гаранции за ненападение. Авторите на статията в изданието отбелязват, че с този си ход Москва е поставила алианса в задънена улица и ходът на Путин е печеливш и при отрицателен, и при положителен отговор. Юридическото фиксиране на това предложение заплашва да нанесе удар върху самата основа на съществуване на североатлантическия пакт, а отказът би означавал, че НАТО ще продължи и занапред с известния си наратив за руската заплаха. Засега от алианса отговор на руското предложение няма.
Между другото, това не е първият случай, когато Москва поставя Запада в разкрачено положение. След два месеца и половина ще се навършат 72 години от датата 31 март 1954 г., когато СССР официално поисква да се присъедини към НАТО. Всъщност първият сондаж е направен от съветска страна още през 1949 г., ще преди създаването на НАТО на 4 април 1949 г.!
Предложението е обсъдено както в английския парламент, така и на дипломатически беседи на тогавашния външен съветски министър Андрей Вишински. Разбира се, отговорът е бил „не“, понеже е било отчетено, че ценностите на комунистическите режими са безкрайно различни от тези на западните демокрации.
Три години по-късно, през 1952 г., в разговор с френския дипломат Луи Жокс отново Сталин подхвърля тази идея и я предлага настоятелно на Запада. Така се стига до началото на 1954 г., когато външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция обсъждат въвеждането на система за колективна сигурност в Европа. Като следствие от дипломатическите совалки на 26 март 1954 г. проектът за членство в НАТО е създаден и одобрен в Кремъл. Условието за влизане на СССР в НАТО е отпадането на член 5 от договора, В Москва го смятат за излишен, тъй като тогава Европа и Америка няма да имат враг.
Въз основа на подготвения в Кремъл проект на 31 март 1954 г. СССР и съюзните му републики Украйна и Белорусия се обръщат към Запада с официални дипломатически ноти, с които искат членство в пакта: „Съветското правителство изразява готовност да разгледа съвместно със заинтересованите правителства въпроса за участие на СССР в Северноатлантическия пакт”, гласи част от документа
На западната дипломация никак не й е лесно, тъй като приемането на СССР би обезмислило НАТО, а отказът за такъв прием би дал основание за пропагандна кампания по света и за сформиране на друг военен съюз – Варшавският договор, което става следващата година – 1955 г. От другата страна на фронтовата линия има реакция – през същата 1955 година Западна Германия става член на НАТО.