Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) задължава всяка от 27-те държави членки да внася годишна вноска в общия бюджет на съюза. Сумата варира всяка година както от икономиката на отделните държави, така и от нуждите на съюза. За да се определи размерът й, първо е необходимо да се разгледа начинът, по който се формира цялостният бюджет на Европейския съюз.
За разлика от начина, по който се формират бюджетите на отделните държави, включително и този на България, където е възможно разходите да надвишават приходите (т.е. да има дефицит), в бюджета на ЕС приходите и разходите задължително трябва да бъдат изравнени (член 311 от ДФЕС).
Има два основни източника на приходи в европейската хазна – собствени ресурси и други източници (глоби, възстановени суми, данъци върху заплати и пр.) В предишни години собствените ресурси (СР) са формирали около 90 процента от бюджета на ЕС.
Според решение на Съвета на Европейския съюз, взето на 14 декември 2020 г., съществуват следните категории собствени ресурси:
– традиционни собствени ресурси (ТСР) – мита върху вноса от трети държави, глоби и други;
– ресурс на база ДДС – всяка държава членка внася в бюджета на ЕС процент (обикновено около 0,3%) от своя хармонизиран облагаем ДДС;
– ресурс на база брутния национален доход на държавите членки – известни още и като годишни вноски на държавите членки в бюджета на ЕС;
– ресурс на база нерециклираните пластмасови отпадъци – от 2021 г. държавите членки са задължени да плащат такса от 0,80 евро за всеки килограм нерециклирани пластмасови отпадъци.
От изброените източници на собствени приходи в бюджета на ЕС най-голям дял заемат средствата от националните вноски на държавите членки – те представляват над 70% от приходите на ЕС. Според Министерството на финансите (МФ) „това е т. нар. „балансиращ“ ресурс, който следва да осигурява необходимите приходи за покриване на разходите, надвишаващи сумата, финансирана от останалите ресурси.
С други думи – при изготвянето на бюджета на ЕС първо се прави план-сметка колко пари предстои да бъдат изхарчени по различните пера. След това се събират средствата, които ще обезпечат тези разходи, като се започва с част от собствените ресурси. След като се сумират средствата от митата, глобите, ДДС и таксата за нерециклираните пластмасови отпадъци, остатъкът от необходимия финансов ресурс за обезпечаване на планираните разходи се осигурява чрез годишните вноски на държавите членки.
Как се определя сумата, която всяка държава трябва да плати?
Размерът на годишните вноски на държавите членки зависи от две неща – колко пари трябва да се съберат и какъв е брутният национален доход (БНД) на всяка държава. БНД е икономически показател, който измерва общия доход, получен от гражданите и фирмите на дадена страна за определен период, независимо къде се намират те. Това е причината размерът на годишните вноски на държавите членки в ЕС да варира всяка година.
В същото време с цел да се осигури предвидимост, защита на икономиките на страните и справедливост в разпределението на финансовата тежест при формирането на бюджета на ЕС, с настоящата многогодишна финансова рамка 2021 – 2027 г. (МФР) е предвидено ограничение на размера на вноската, която страните могат да дължат. То е до 1,4% от БНД на ЕС (сборът от БНД на всички държави членки).
Колко плаща България?
При присъединяването си към ЕС през 2007 г. годишната вноска на България възлиза на 595 млн. лева, като трайната тенденция оттогава досега е тя да нараства. По данни на министерството на финансите вноската на България към бюджета на ЕС за 2024 г. е 1 192 980 000 лева, а за тази година е 1 997 780 000 лева. Това е заради увеличения брутен национален доход на страната ни. Той от своя страна се влияе от развитието на икономиката. „Средствата, които България внася в ЕС, се увеличават всяка година заради растящата икономика на страната – от 230 млн. евро през 2007 г. до 778 млн. евро през 2023 г.”, се разяснява в анализ на Института за пазарна икономика, публикуван през 2023 г.
Повече дава или повече получава България от членството си в ЕС
Механизмът, по който се формира общият бюджет на ЕС, предполага, че винаги ще има страни, които са нетни донори, и такива, които са нетни бенефициенти – първите дават повече, отколкото получават, а останалите взимат повече, отколкото дават. България е сред държавите членки на ЕС, които получават повече средства, отколкото внасят в общия европейски бюджет. Изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ) показват, че за периода 2007- 2023 г. България е получила над 32 млрд. евро от бюджета на ЕС. Според икономистите от ИПИ балансът през годините между вноската на България и разходите на ЕС за страната остава относително постоянен и е от порядъка на 20 – 35%.
„Трансферът на средства от „богатите“ към „бедните“ държави е повече от очевиден – докато през 2020 г. Германия е внасяла 28 милиарда евро в бюджета на ЕС, а е получавала обратно 12,6 милиарда, Франция – 24 срещу 16 милиарда евро, то Полша, да речем, получава 18 милиарда евро срещу 4,9 милиарда вноска”, се казва в публикацията на ИПИ.
Въпреки нарастващия размер на българската вноска в бюджета на ЕС през годините, България продължава да бъде сред нетните бенефициенти от членството в съюза. Средствата, които тя получава, надвишават внасяните в общия бюджет на ЕС суми. Ето защо не може да се твърди, че България плаща повече отколкото получава от членството си в ЕС. Нещо повече – тъй като ползите от европейската интеграция са всеобхватни, те не могат да бъдат сведени до проста сметка на вложени и получени средства. Част от тях не могат да се измерят количествено, но се усещат от гражданите в ежедневието: свободното движение, безопасността на храните, потребителската защита, доверието на инвеститорите и други.
Кристиян Юлзари