Срещата между Доналд Тръмп и Си Цзинпин бе представена като дипломатически успех, но вън от церемониите Пекин постави съвсем друг въпрос — дали САЩ и Китай вече не се движат към исторически модел на сблъсък между упадаща и възходяща сила, като Тайван остава центърът на напрежението.
Радко Ханджиев
Визитата на президента на САЩ Доналд Тръмп в Китай отпреди две седмици бе представена от официозните ни медии като бляскав прием, огромен триумф на американската дипломация. Наистина церемонията включваше военен парад, салют с 21 оръдия, изпълнение националните химни на двете държави от китайски военен оркестър. Шпалир от хиляди ученици и граждани аплодира процесията, което предизвика спонтанен изблик на емоции от страна на Тръмп. „Бях особено впечатлен, тези деца бяха невероятни“, ще каже той по-късно във встъпителното си слово.
Президентът на САЩ инспектира почетната гвардия пред Голямата народна зала (сградата на китайския парламент) в Пекин, посрещнат от китайския президент Си Цзинпин. Протоколът, както се казва, бе спазен до най-малкия детайл, безупречно – по китайски.
Ползите от посещението
Тръмп дойде в Пекин с голяма кошница – делегация от висши служители и изпълнителни директори на частни компании с надеждата за сключване на големи сделки. Според официалното съобщение на Белия дом Китай обещал да закупи 200 самолета „Боинг“, а също и американска селскостопанска продукция на стойност най-малко 17 млрд. долара годишно до 2028 г. Това обаче е далеч под големите очаквания на американския бизнес. Не се споменава и как ще стане плащането; ако е с долари, това означава, че Китай ще продължи да се чисти от все по-токсичната американска валута.
Проблемът Тайван
Зад протоколните изявления за „нова ера“ в партньорството на САЩ и Китай, за „общи интереси, които надделяват над различията“, зад декларациите, че „трябва да бъдем партньори, а не съперници, за да успеем и да просперираме заедно“, като горещ картоф на масата на преговорите бе поставен въпросът за Тайван. Остро и безкомпромисно Си Цзинпин предупреди Тръмп, че различията по въпроса за острова могат да доведат до „сблъсъци и конфликти“ между САЩ и Китай.
„Въпросът за Тайван е най-важният проблем в китайско-американските отношения и ако се подходи правилно, двустранните отношения ще се радват на обща стабилност. В противен случай двете страни ще имат сблъсъци и дори конфликти, което ще изложи на голяма опасност цялостните отношения. Независимостта на Тайван и мирът в Тайванския пролив са толкова несъвместими, колкото огънят и водата. Защитата на мира и стабилността в Тайванския пролив е най-големият проблем между Китай и САЩ. Американската страна трябва да прояви изключителна предпазливост при разглеждане въпроса за Тайван“, заяви пред репортери Гуо Дзякун – говорител на китайското външно министерство.
Опасенията на китайската страна са напълно основателни, след като само преди месеци администрацията на Доналд Тръмп одобри продажбата на оръжие за Тайван на стойност 11 милиарда долара – повече, отколкото бе отпуснато от администрацията на Джо Байдън. Именно този – според китайците, провокационен акт, подтикна Пекин да започне мащабни военни учения около острова.
Двамата лидери обсъдиха и войната на САЩ срещу Иран
Според информацията на Белият дом двете страни се съгласили, че Ормузкият пролив „трябва да бъде отворен, за да се поддържа свободния поток на енергия“ и че Си „също така ясно изрази противопоставянето на Китай срещу милитаризацията на пролива и всякакви опити да се събира такса за използването му“.
В официалните китайски изявления обаче не се споменава Иран и Ормузкия пролив. В същото време Иран позволи китайски танкери да преминат свободно през Персийския залив.
Капанът на Тукидит
В разговора на четири очи,продължил два часа, Си е попитал американския си партньор дали двете страни са в състояние да избягват конфликти, за да преодолеят капана на Тукидид и да създадат нов модел на отношения между великите сили. Според водещи западни медии Тръмп едва ли е разбрал въпроса. Associated Press например трябваше да поясни, че терминът се отнася до риск от война между възходяща сила и утвърдена сила и че Си отправил въпроса директно към Тръмп.
Става дума за Пелопонеската война – конфликтът между Атина и Спарта, започнал през 431 г. пр.н.е., продължил почти три десетилетия, според разказа на древногръцкия историк Тукидид. „Възходът на Атина и страхът, който това внушава в Спарта, правят войната неизбежна“, пише Тукидид в книгата си „История на Пелопонеската война“. Точно както Атина някога е воювала със Спарта, това означава, че възходът на Китай провокира безпокойство и потенциален конфликт със САЩ.
В този контекст Китай се представя като възходящата сила, а САЩ – като господстваща, ръководеща военнополитическия съюз НАТО. Си Цзинпин се позовава на капана на Тукидид поне от 2013 г. насам, но предупрежденията му изглежда високомерно са били игнорирани от американския истеблишмънт.
Според Си войната не е неизбежна при условие че и двете страни проявят сдържаност. В речта си в Сиатъл през 2015 г. той заяви, че „не съществува такова нещо като неизбежност на конфликта“, предупреждавайки същевременно, че „ако големите държави отново и отново допускат грешки в стратегическите си преценки, те могат да създадат такива капани за себе си.“
Времето работи за Китай
Впрочем, изчакването е хилядолетна печеливша историческа традиция в политиката на Поднебесната. Дипломатично успя да възстанови връзките си с ключови съюзници на САЩ, като Австралия, Канада и Великобритания, разширява сътрудничеството си със страните от глобалния юг, дори с ЕС. Днес Китай е незаобиколим център в световната търговия и геополитика.
Седмица след посещението на американския президент Си Дзинпин посрещна руския президент Владимир Путин също пред Голямата народна зала. Отдавна е известно, че начинът, по който Си приема чуждестранните лидери, е знак за отношението на китайския лидер към неговите гости. Затова срещата с Путин привлече особено внимание, тъй като идва непосредствено след визитата на Тръмп. За разлика от напрегнатите отношения между Вашингтон и Пекин Си и Путин демонстрират през последните години все по-топлите си връзки. Двамата неведнъж са се наричали „скъпи“ и „стари“ приятели. Китай и Русия взаимно си подпомагат националното развитие и възраждане, което недвусмислено утвърждава неизбежността на налагащия се световен многополюсен ред. И за разлика от „сделките“ с Тръмп Си сключи с Путин близо 40 споразумения в областта на търговско-икономическото, научното и културното сътрудничество.