Руският външен министър Сергей Лавров разкритикува предложенията, които според редица публикации са били направени от ръководителя на европейската дипломация Кая Калас относно евентуално ограничаване на руските въоръжени сили в рамките на бъдещи мирни преговори за Украйна. Според руски медии Лавров е отказал да навлезе в детайлно обсъждане на идеята и е използвал изключително остри формулировки по адрес на подобни предложения.
Реакцията на Москва изглежда предвидима. През последните години руското ръководство многократно е заявявало, че не приема външни ограничения върху собствената си отбранителна политика. От руска гледна точка подобни предложения се възприемат като опит за предварително определяне на резултатите от евентуални преговори още преди те да са започнали.
В същото време европейските институции продължават да поддържат позицията, че бъдещата архитектура на сигурността в Европа следва да бъде предмет на широк международен диалог. Именно тук възниква и основното противоречие. Москва настоява, че въпросите за числеността и структурата на руските въоръжени сили са изцяло вътрешен суверенен въпрос. Част от европейските политици, от своя страна, обаче разглеждат военния баланс като тема, която неизбежно ще присъства при евентуално уреждане на конфликта.
Хронологията също има значение
След началото на войната в Украйна Русия предприе мащабно разширяване на армията си. Беше обявено увеличение на числеността на въоръжените сили, а военната индустрия премина към значително по-високи производствени темпове. Паралелно с това държавите от НАТО също увеличиха военните си бюджети и започнаха нови програми за превъоръжаване. На този фон разговорите за едностранни ограничения изглеждат трудно реализуеми дори чисто технически.
Тук има и друг аспект. Исторически подобни ограничения обикновено се договарят след приключване на военни конфликти и в рамките на комплексни международни споразумения. Договорите за контрол над въоръженията през Студената война например бяха резултат от продължителни преговори между големите сили и включваха механизми за взаимна проверка, инспекции и балансирани ангажименти от всички страни. Засега не се наблюдават признаци за подобен процес между Русия и Запада.
Независимо от острия тон на изявленията,
самият спор показва колко различни са представите на Москва и Брюксел за условията, при които би могъл да започне бъдещ политически диалог. Докато част от европейските представители обсъждат възможни параметри на следвоенна система за сигурност, руските власти продължават да настояват, че подобни въпроси не могат да бъдат поставяни като предварително условие.
Засега няма признаци, че позициите се сближават. Напротив, поредната размяна на остри реплики подсказва, че дори хипотетичните разговори за бъдещи преговори остават обременени от сериозни политически разногласия, които далеч надхвърлят конкретния въпрос за числеността или структурата на въоръжените сили.