Липсата на безпристрастен и ефективен съд и прокуратура безспорно се явява една от най-съществените бариери пред икономическия растеж в България

Чужди инвеститори : Апелираме за предприемане на действия, които да гарантират пълната независимост на съдебната власт по всички институционални въпроси и да елиминират възможните механизми както за политическо влияние, така и за натиск върху съда от страна на прокуратурата чрез предприемане на необходимите последни стъпки за завършване на съдебната реформа в нейната цялост

ПОЗИЦИЯ

По отношение на съдебната реформа в България

Известно е, че в най-голям обществен интерес и от значение за правилното функциониране на икономиката е България да има същинско разделение на властите и, наред с това, независими, безпристрастни и ефективни съдилища и прокуратура, които да служат първо и най-вече в полза на обществото. Алтернативата на този модел е институционална система, която не се ръководи от правото, а от наглед произволни действия на властимащите.

На 25 януари 2016 г. вече заявихме своята позиция, изпращайки писмо до българските власти в този смисъл. Сега бихме желали да потвърдим отново своята позиция. Твърдо убедени сме, че липсата на безпристрастен и ефективен съд и прокуратура безспорно се явява една от най-съществените бариери пред икономическия растеж в България, привличането на чуждестранни инвестиции и създаването на равни условия за всички икономически оператори – чуждестранни инвеститори или български предприемачи, независимо дали настоящи или потенциални. Следователно, като представители на някои от най-големите международни инвеститори в България, но и на множество местни, български компании, наш дълг е да заявим своята позиция и да направим така, че гласът на бизнеса да бъде чут по въпроса за съдебната реформа в България.

Водени от горните съображения, изразяваме своята подкрепа за общите принципи, залегнали в основата на заключенията и препоръките в доклада за независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен под егидата на Службата за подкрепа за структурни реформи на Европейската комисия и оповестен на 20 декември 2016 г. Приветстваме важните стъпки, предприети с изменението на Конституцията и Закона за съдебната власт през 2015 и 2016 година. Въпреки това оставаме твърдо убедени, че тези изменения са само началото, тъй като те не адресират някои от основните будещи тревога въпроси.

В действителност, реформата на съдебната система в България далеч не е завършена. Този процес трябва да продължи с дължимото сериозно и отговорно отношение, поради простата причина, че се явява фундаментална предпоставка за постигането на истинско благоденствие за българската нация — първостепенно и неотменимо условие, което не търпи повече компромиси. По-долу застъпваме някои от най-важните елементи, които вярваме, че трябва да са основополагащи за една истинска и пълна съдебна реформа, която би била от изключителна полза за българската икономика и общество:

Независимост на съдебната власт

Всички участници в политическия живот декларативно отстояват, че съдебната власт трябва да бъде независима, но липсва достатъчно силна политическа воля за съществяване на така необходимите реформи, които да гарантират, че съдиите са изцяло неподвластни на политически натиск. В допълнение, прокуратурата не трябва да има каквато и да е роля (в рамките на пленума) относно решенията, свързани с кариерното развитие на съдиите и организацията на дейността на съдилищата. Въпреки, че миналогодишната реформа, и по-конкретно разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, е безспорен напредък, в крайна сметка податливостта на съдебната система на политическо влияние се корени в самата структура на съдебната колегия, в която квотата на политическите назначения остава прекалено силна и не възпира оказването на неправомерно влияние. Не беше направена последната и решаваща стъпка за предоставяне на пълна и неоспорима автономност на съдиите. Вместо това, каналите за потенциално политическо влияние остават отворени, а недопустимата ситуация, при която по определени въпроси съдилищата могат да бъдат поставени в положение на зависимост от членовете на ВСС от прокурорската квота (чрез пленума на съвета), продължава да е налице, независимо от постигнатото съглашение между основните политически партии за обратното.

Апелираме за предприемане на действия, които да гарантират пълната независимост на съдебната власт по всички институционални въпроси и да елиминират възможните механизми както за политическо влияние, така и за натиск върху съда от страна на прокуратурата чрез предприемане на необходимите последни стъпки за завършване на съдебната реформа в нейната цялост.

Прозрачност и отчетност на прокуратурата

Един от основните проблеми, свързан с последните промени по съдебната реформа, е обстоятелството, че прокуратурата на практика бе оставена без контрол, както преди. Безусловно подкрепяме независимостта на прокуратурата, но желаем да подчертаем, че действителното разделение на властите трябва да почива на система от ефективни механизми за взаимен контрол и баланс, както и че в едно наистина демократично общество не следва да съществува независимост без отчетност, тъй като това подкопава самите устои на демокрацията. Дълбоко обезпокоени сме от липсата на достатъчно отчетност на българската прокуратура пред обществото — обстоятелство, поради което действията ѝ биват възприемани като зависими от потенциално произволни решения на едно или друго лице. На практика почти никъде другаде в Европа прокуратурата не е независима не само в осъществяването на своята рутинна дейност, но и от самата държава и обществото, на които е призвана да служи. Вярваме в необходимостта от провеждане на широк обществен дебат относно евентуалното изваждане на институцията от структурата на съдебната власт и установяването на механизъм за нейната отчетност пред изпълнителната и/или законодателната власт (например чрез по-нататъшна децентрализация, вменяване на задължения за докладване и налагане на реални санкции в случаи на разследвания, които могат да бъдат окачествени като произвол), което в крайна сметка да гарантира отчетността на институцията пред обществото.

Advantage Austria София, Търговски отдел, Австрийско посолство, Улрике Страка

Американска търговска камара в България, Д-р Красимира Чемишанска,Президент

Британско-българска бизнес асоциация, Джон Мънъри, Председател

Българо-швейцарска търговска камара, Бони Бонев, Председател

Канадско-българска бизнес мрежа, Алекс Нестор, Член на Управителния съвет

Конфиндустрия България, Мария Луиза Мерони, Директор

Френско-българска търговска и индустриална камара, Стефан Дюлае,

Председател

Норвежко-българска бизнес група, Дейвид Хемпсън, и. д. Председател

Авантаж