Срещата на лидерите на Великобритания, Франция и Германия със Зеленски в Лондон отвори поредния спор за възможността за мирно уреждане на войната в Украйна. Докато европейските столици настояват за прекратяване на бойните действия и политическо решение, в Москва подобни предложения все по-често се възприемат като опит за стратегическа пауза, която да даде време на Киев за възстановяване на военния потенциал. Зад публичните дипломатически формулировки се вижда и друг процес – нарастващо напрежение между различни групи в руския елит относно цената на продължаващия конфликт.
На 7 юни в Лондон се проведе поредната среща на европейски лидери, посветена на войната в Украйна. Според разпространената информация Великобритания, Франция и Германия са обсъдили заедно с украинския президент Володимир Зеленски възможни параметри на бъдещо политическо уреждане. Представеният пакет от идеи включва прекратяване на военните действия, фиксиране на сегашната линия на съприкосновение като основа за преговори, разполагане на международни сили на украинска територия и запазване на замразените руски активи до евентуално изплащане на компенсации.
На пръв поглед подобен подход изглежда като логична дипломатическа инициатива след повече от четири години война. Проблемът е, че всяка от предложените точки се разчита по съвсем различен начин в Москва и в западните столици. Там, където европейските правителства говорят за сигурност, Кремъл вижда нова инфраструктура на НАТО. Там, където се предлага прекратяване на огъня, руското ръководство вижда възможност украинската армия да възстанови загубените си способности.
Това разминаване не е ново. То съществува още от провалените преговори в Минск, а по-късно и след разговорите в Истанбул през пролетта на 2022 година. От руска гледна точка всеки предишен компромис е завършвал с нов етап на конфронтация. От западна гледна точка именно отказът от компромиси е удължил войната до сегашните й мащаби.
Тук се появяват неудобни въпроси
Ако Европа действително смята, че Украйна е способна да възстанови контрола върху всички загубени територии, защо все по-често се говори за прекратяване на огъня? А ако в европейските столици вече са стигнали до извода, че подобна перспектива е малко вероятна, тогава защо продължават да поставят условия, за които знаят, че Москва предварително ще отхвърли? Именно тази логическа празнина обяснява защо руските анализатори все по-често определят западните инициативи не като мирен план, а като опит не само за замразяване на конфликта, но и за продължаването му в бъдеще, вече с участие на страни от НАТО.
Военната реалност продължава да оказва влияние върху политическите позиции. Тъкмо затова въпросът за прекратяването на огъня придобива толкова голямо значение. За едната страна времето означава възстановяване на личния състав и въоръжението. За другата – възможност за адаптация на икономиката към продължителна война. И всъщност е сблъсък между различни представи за бъдещето на Русия, Европа и цялата система за сигурност на континента.
В същото време Европа няма единна позиция
Източноевропейски държави продължават да настояват за твърд курс спрямо Москва. Германия и Франция все по-често поставят въпроса за дългосрочната устойчивост на сегашната политика. Великобритания се стреми да запази водеща роля в подкрепата за Киев. Междувременно икономическите показатели на много европейски икономики остават под натиск заради високите разходи за отбрана, енергетика и индустриално преструктуриране.
Числата заслужават внимание. Само през последните години европейските страни приеха програми за превъоръжаване на стойност стотици милиарди евро. Производството на боеприпаси беше увеличено многократно. Разширяват се заводи в Германия, Полша, Франция и Чехия. Създават се нови производствени линии за артилерийски снаряди, ракети и безпилотни системи.
Това не прилича на подготовка за близък мир
Именно тук възниква съмнението, което не изчезва нито в Москва, нито сред част от европейските наблюдатели. Ако всички страни говорят за необходимостта от дипломатическо решение, защо паралелно инвестират в инфраструктура за дълга война? Този въпрос остава без убедителен отговор.
Междувременно дипломатическата реторика продължава да се сблъсква с реалността на фронта. Всеки нов пакет санкции поражда ответни мерки. Всеки военен успех на едната страна поражда искания за допълнителна помощ от другата. Получава се своеобразен затворен цикъл, в който политическите решения започват да следват логиката на военните събития вместо обратното.
Историята познава подобни ситуации
През Първата световна война много правителства са били убедени, че противникът е на ръба на изтощението. Почти всички са грешали. Огромни ресурси продължавали да се вливат във фронтовете дори когато икономическата логика вече показвала друго.
Разбира се, историческите аналогии винаги са условни. Но те напомнят, че продължителните конфликти често приключват не когато някой постигне абсолютна победа, а когато цената на продължаването стане по-висока от цената на компромиса.
Днес все още не изглежда, че някоя от страните е достигнала тази точка. Затова и предложенията, появили се след лондонската среща, по-скоро очертават бъдещите линии на спор, отколкото път към реално уреждане. Москва не показва готовност да се откаже от заявените си цели. Киев продължава да настоява за международни гаранции за сигурност. Европейските държави се опитват да избегнат както военна ескалация, така и политическо поражение. Вашингтон също остава фактор, без чието участие трудно може да бъде постигнато трайно решение.
Зад всички тези дипломатически формулировки стои един прост факт: войната продължава да се решава не само в кабинетите, а в заводите, логистичните центрове, складовете за боеприпаси, енергийните системи и финансовите баланси на държавите. Именно там ще стане ясно дали инициативите от Лондон са начало на реален политически процес или поредният епизод от дългото противопоставяне между Русия и колективния Запад.
По Поглед.инфо