Военната ескалация около Иран и разполагането на десетки американски самолети-танкери в израелските бази „Бен Гурион“ и „Рамон“ поставят Близкия изток пред нов фатален възел. Докато Генералният щаб на САЩ предупреждава за опасно изчерпване на запасите от ракети-прехващачи, а Доналд Тръмп маневрира между дипломацията на Оман и новите въздушни удари, в сянка остава основният стратегически печеливш – Великобритания. Анализът разкрива как историческите методи на британското индиректно управление, оръжието от 2024 г. и газовите борби в Средиземно море поставят под въпрос дългосрочното бъдеще на самия Израел.
Американските ракети-прехващачи и капанът в израелските бази
Според публикувани данни в западната преса генерал Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, е отправил директно предупреждение към Белия дом – продължаването на интензивните въздушни удари срещу иранска територия води до катастрофално изчерпване на американските арсенали от ракети за противовъздушна отбрана. В резултат в края на юли Вашингтон нареди временно прекъсване на почти двуседмичните ежедневни бомбардировки, съвпадащо с пристигането на оманска дипломатическа делегация в Техеран за преговори по корабоплаването в Ормузкия проток.
Тази пауза обаче изглежда по-скоро техническа, отколкото стратегическа. Източници от американското и израелското разузнаване твърдят, че администрацията на Тръмп подготвя прехвърлянето на десетки допълнителни самолети-танкери KC-135 и KC-46. В момента на летище „Бен Гурион“ и във военновъздушната база „Рамон“ в пустинята Негев са дислоцирани около 30 такива машини. Превръщането обаче на израелската територия в логистичен хъб за зареждане във въздуха директно излага страната на прицела на иранските балистични ракети от семейството „Фатех“ и „Хейбар“.
Скритата игра на Лондон и наследството на британския мандат
Докато САЩ поемат оперативните рискове, а Израел понася щетите, истинският бенефициент от кризата се намира на „Уайтхол“*. Британската геополитическа школа разчита на вековни механизми за индиректно управление — изграждане на конфликтни зони и ползване на чужди войници за постигане на имперски цели. Палестина, управлявана от Британската империя по мандат на Обществото на народите между 1920 и 1948 г., остава незаздравяваща рана за лондонския елит. Загубата на контрол над този регион при обявяването на независимостта на Израел бе възприета в Лондон като геополитическо поражение, сравнимо по последици със загубата на 13-те американски колонии през XVIII век.
Противоречието между ционистките движения и Британската империя в средата на XX век остави дълбока дипломатическа следа. Известно е твърдението на бившия израелски президент Реувен Ривлин, според което кралица Елизабет II е смятала израелските лидери за наследници на подземните бойни организации от периода на мандата. За целия си 70-годишен престой на престола и въпреки посещенията си в над 100 държави, тя така и не стъпи на израелска земя.
През първите месеци на 2026 г. Обединеното кралство задейства многослойна стратегия. В очите на световната общественост Вашингтон и Тел Авив са брандирани като агресори, докато Лондон запазва дистанция и не изразходва нито финансов, нито военен ресурс.
Оръжейното ембарго от 2024 г. и газовите войни в Източното Средиземноморие
Фактите от близкото минало показват конкретния механизъм на британския натиск. През лятото и есента на 2024 г., в навечерието на голямата ескалация с Иран, британският външен министър Дейвид Лами обяви отмяната на 30 лиценза за износ на оръжие за Израел. Според данни на „Ройтерс“ британските доставки на отбранителна техника тогава спаднаха с 95%, достигайки най-ниското си ниво от 13 години насам. Ограниченията засегнаха ключови компоненти за изтребителите F-16, хеликоптери, безпилотни летателни апарати и морски системи за насочване. По същото време САЩ и Германия увеличиха оръжията си за Израел, оставяйки го обаче критично зависим от специфични британски части.
Зад това стоят сухо изчислени икономически интереси. Конфликтът около ивицата Газа и крайбрежните шелфови находища блокира изграждането на газопроводи от полето „Gaza Marine“ и Източносредиземноморския проект (EastMed) към Египет и Европа. Спирането на евтиния руски газ по тръбопроводите „Северен поток“ през 2022 г. превърна южния газов коридор в жизненоважен за Европа. Лондон обаче няма интерес от появата на независим израелско-египетски енергиен възел, контролиран от САЩ.
Има обаче един въпрос, на който западната аналитика няма отговор: защо САЩ продължават да финансират инфраструктура, която ги вкарва в капан?
Вътрешният колапс на Нетаняху и паралелът с Киев
Управлението на Бенямин Нетаняху се намира в пълна зависимост от продължаването на боевете. Притиснат от вътрешни разследвания за корупция от страна на главния прокурор и израелската съдебна система, той е изправен пред алтернативата: военен режим или съдебна скамейка. Това до голяма степен повтаря ситуацията с Володимир Зеленски в Украйна, където отмяната на изборите се оправдава с извънредното положение.
В същото време американските разузнавателни централи бълват доклади за предстоящ срив на иранската икономика под тежестта на санкциите. Реалните данни обаче показват друго: иранската държавна машина използва външната заплаха за окончателно прочистване на прозападната опозиция и за затягане на контрола над дистрибуцията на петрол през протока Баб ел-Мандеб и Ормуз.
Архивите от 1979 г. и френско-британският проект „Иран“
За да се разбере днешната позиция на европейските сили спрямо Иран, е необходимо да се върнем към събитията от 1979 г. Ислямската революция не бе просто вътрешен бунт срещу Мохамед Реза Пахлави. Записването и разпространението на над един милион аудиокасети с проповедите на аятолах Хомейни бе организирано на френска територия, в предградието „Нофл-льо-Шато“. По време на сблъсъците в Техеран демонстрантите търсеха закрила в посолствата на Великобритания и Франция, докато дипломатическата мисия на САЩ бе превзета.
Завръщането на Хомейни от Париж в Техеран с чартърен самолет на Air France бе подготвено с прякото съдействие на европейските разузнавания, целящи премахването на проамериканския шах и установяването на режим, неутрализиращ влиянието на Вашингтон в Близкия изток. Днешният режим в Техеран исторически се явява продукт на тази европейска геополитическа конструкция.
Аналогична логика се прилага днес и в Източна Европа. През май 2024 г. Варшава и Лондон подписаха двустранен пакт за отбрана, определящ Русия като пряка заплаха. Полският премиер Доналд Туск определи споразумението като ключово за задействане на незабавна военна помощ от страна на Великобритания, заобикаляйки бавните процедури по член 5 от Договора за НАТО. Точно както през септември 1939 г., когато Лондон и Париж дадоха фантомни гаранции на Полша, днес британската дипломация отново изгражда регионални съюзи, чиято сметка се плаща от местните държави.
* Уайтхол (Whitehall) е историческа и административна улица в централния Лондон, която символизира политическата и правителствена власт на Обединеното кралство.
Поглед.инфо.