Жегата в термометрите и в политиката, и непрестанните политически скандали успяха да отклонят вниманието от тишината, последвала шумното посрещане в авиобаза “Граф Игнатиево” на първия български изтребител Ф-16. В края на април военният министър Запрянов обяви, че и вторият Ф-16 от общо първите осем, закупени от България, е поел към страната ни. Неясно защо обаче той обаче на родна територия чак на 8 юни 2025 г.
Повече от месец не спряха спекулациите на какво се дължи рекордният в световната история полет през Атлантическия океан към България, продължил около 40 дни. От последвалата политическа разпра изскочи и новината, че резервна част за поддръжката на изтребителите е била доставена чрез DHL. Големият въпрос, който все повече си задава обществото е защо мълчат двигателите на българските Ф-16?
Изтребителите явно не участват в голямото учение на военновъздушните сили “Тракийска звезда 25”. където единствените Ф-16 са тези от ВВС на САЩ. Българските Ф-16 пропуснаха и традиционния военен парад по повод Деня на храбростта и сякаш напълно изпаднаха от обществения дневен ред.
Многогодишната сага с изтребителната ни авиация отдавна разпалва искри по върховете на държавното управление и истината бавно се прецежда в думите, оценките и обвиненията за процесите във ВВС, които периодично си разменят президентът, правителството и Министерството на отбраната.
В началото на юли президентът Радев посети авиобаза “Граф Игнатиево” и констатира, че полетите на новите изтребители се броят на пръстите на едната ръка. Пак оттам върховният главнокомандващ заговори за нуждата от наземна апаратура, резервни части, консумативи, документация и обучение, за да летят редовно изтребителите Ф-16 в България. Като бивш командващ на ВВС Радев със сигурност е наясно със значението на отпадналите от договора елементи за поддръжката на самолетите в България, сключен от правителството на Бойко Борисов през 2019 година. Орязаната поддръжка на Ф-16 явно е сред причините охраната на въздушното пространство на България да продължава да лежи на плещите на изтребителите Миг-29, за които впрочем също няма достатъчно резервни части и оборудване.
Още по-интересна беше репликата, че полетите на Ф-16 в България са осъществени с подкрепата на ВВС на САЩ извън рамките на съществуващите договори. При липсата на резервни части за поддръжката на българските Ф-16 излиза че родните ВВС разчитат на американските си колеги, за да ползват новите изтребители. Дали това означава, че DHL се е специализирала в доставката на липсващо оборудване, части и консумативи от САЩ, или ВВС неофициално ползва подкрепата на техниците и складовете на базираните в близост до България ескадрили Ф-16, едва ли ще научим.
Подобни импровизации обаче не са решения за изтребителната авиация и говорят за сериозни дефицити в поддръжката на новите изтребители. На този фон звучат странно уверенията на министър Запрянов, че за изтребителите Ф-16 всичко е осигурено и върви по план.
Не е нормално при доставката на новите изтребители да не е планирана и тяхната поддръжка, въпреки че сериозното забавяне в доставката на самолетите осигури достатъчно време Министерството на отбраната да се погрижи за това.
Във всеки случай продължаващото мълчание на двигателите на българските Ф-16 не вещае нищо добро за изтребителната ни авиация и буди въпроси за нейното състояние и тревоги за бъдещето.