За няколко месеца кракът ми почерня, изгни и го махнаха, споделя 60-годишният Валентин от Бургас. Преди около 3 години той загубил и другия си крак. Сега живее в болница, защото няма дом, а близките му не искат да се грижат за него
Мъж без дом и семейство живее вече месец в отделението по съдова хирургия на Университетската многопрофилна болница за активно лечение в Бургас.
Пред камерата на Нова телевизия 60-годишният Валентин, който бил приет в средата на декември в отделението, разказа как тогава ампутирали и втория му крак. Въпреки че отдавна клиничната пътека на мъжа е изтекла, лекарите и сестрите в отделението продължават да се грижат за него, защото няма къде да отиде.
Самият Валентин иска да работи. В личната му история могат да се разпознаят много хора. В годините на социализма решил да избяга от България. Заловили го на границата и го прибрали в затвора. След 8 години излязъл и създал семейство.
„До 2000 г. живеех в Бургас. Работех в завод „Камбана”. Когато фалира предприятието, се преместихме с жена ми в село Брястовец. Там живях 13-14 години. Започнаха проблеми с майка й и не вървеше. Изнесох се и дойдох пак в Бургас и започнах да си търся работа”, разказа Валентин.
Мъжът останал на улицата, започнал да пие, да боледува. Преди около 3 години загубил единия си крак. „Това лято удари и в другия крак. За няколко месеца почерня, изгни и го махнаха”, сподели още Валентин.
Мъжът от месец живее в УМБАЛ Бургас, макар че вече няма нужда от лечение. „Изкарахме всички празници с него. Прибран е на топло, грижим се за него, полагаме всички медицински усилия да овладеем проблема ,който има. За съжаление, няма място, където да бъде настанен”, заяви медицинската сестра Ивелина Чимбулева.
Още през декември Валентин е подал молба да бъде настанен в социалния дом в село Горица. Там обаче свободни места нямало, а докато се освободи място мъжът ще продължава да живее в болницата. Това не е първият подобен случай.
„Разходите не са малки и се изразяват, ако коментираме всички случаи, които са,няколко за година. Това са около 50-60 хиляди лева на година. Това е за такива случаи, които, просто няма кой да ги приеме и те остават на нашите грижи и с болка разказват как, много често получавали отказ от деца и роднини да дойдат и да се погрижат за родителите си”, разказва зам.-директорът на УМБАЛ-Бургас д-р Светлозар Георгиев.
„И е много тъжно, когато ти кажат отсреща и то най-близки хора – „не ни занимавайте, забравете ни. Не искаме да ни занимавате повече с нашата или нашия близък“. Много е тъжно”, повтори д-р Георгиев.
Валентин обаче е намира сили да се бори с изпитанията на съдбата. „Аз само крака нямам, от кръста надолу съм сакат, от кръста нагоре нищо ми няма. Ръцете ми са здрави, тялото ми е здраво, само краката ми са сакати. Пък ми се работи, искам да върша някаква дейност – важното е някой да ти даде шанс, някакъв стимул да ми даде, да ме тласне. Даже парите не ща, само ей така да минава времето“, споделя той.