От 20 години насам гръцките фермери издевателстват над българската държава и превозвачи. С различен интензитет през годините, традиционно през зимата, те решават, че нещо не им е „пълно и равно“ в отношенията им с властта, и се чувстват свободни да затварят границата с България както намерят за добре. Имало е десетилетия, в които всяка зима те изкарваха тракторите и скарите, и засядаха на тежки биваци от по месец с кюфтета и музика, докато хиляди шофьори мръзнеха и ги чакаха да им дойде настроението за отстъпки.
Българската държава обикновено действа беззъбо по въпроса. Борисов като премиер ходеше да издейства по някое временно пускане на пунктовете, министрите правеха гневни обръщения, пращахме протестни ноти и жалби по гръцките съдилища… На някой му просветна по някое време, че имаме право да се обърнем към Брюксел за помощ, защото наглостта на блокадите пречи не само на нас, но и на целия общоевропейски трафик в региона.
Разбира се, неубедителните ни протести не бяха приети от ЕС на сериозно и първите отговори бяха, че Съюзът не може да се меси в двустранни казуси. В крайна сметка обаче икономическата логика надделя и през 2017 г. Брюксел скръцна със зъби и обяви, че няма да толерира повече блокади. И о, чудо, гръцката полиция се задейства и не пусна тракторите до пунктовете.
Последваха години, в които блокадите се разредиха. Сега обаче явно гърците са си спомнили, че могат да ни затварят сравнително безнаказано и са решили да подновят традицията. И към момента отново никой не реагира.
Превозвачите се жалват за загубите си, официалните власти само съобщават обстановката по пунктовете и за истински ответни мерки изобщо не става дума. Властта се тресе от други проблеми, ясно е, но националният интерес и достойнство не могат да чакат да се разминат протестите и контрапротестите, за да бъдат защитени.
Няма кой да тропне по масата в Брюксел, за да бъде заплашена Гърция с наказателни процедури и големият фермерски банкет да бъде изнесен навътре в страната. И като няма кой, да не се чудим другата зима защо пак по границата се извиват опашки. Уроците обикновено се повтарят, докато не бъдат научени. Националното достойнство пък се демонстрира категорично и навреме. Ако го има.
Автор: Десислава Любомирова