В днешния хаотичен свят можем да обобщим промените в световната икономика и геополитика с едно-единствено число: трилиони, пише South China Morning Post. 2024 година ще бъде запомнена за първи път в човешката история, когато според Федералния резерв лихвените плащания по дълга на правителството на САЩ надхвърлиха един трилион щатски долара.
Въпреки обещанието на президента на САЩ Доналд Тръмп да намали федералните разходи и агресивната си световна търговска война, САЩ и в момента добавят 1 трилион долара към националния си дълг на всеки 71 дни. През 2024 г. те са го увеличавали с толкова на всеки 150 дни. Това е най-бързият темп на натрупване на национален дълг в мирно време и няма признаци той да се забави.
Миналата година администрацията на Тръмп представи план за увеличаване на бюджета за отбрана до 1 трилион долара. Впоследствие тази цел беше преразгледана и до 2027 г. ще достигне изумителните 1,5 трилиона долара.
Тръмп, който се оплаква, че е игнориран от Нобеловия комитет за мир, е наредил военни удари срещу 7 държави през първата година от втория си мандат. Военните разходи на САЩ миналата година се оценяват между 832 и 962 милиарда долара. Ако не се появят големи изненади, САЩ биха могли да станат първата държава, която харчи трилион долара годишно за военните си нужди. Това ще се случи тази или следващата година.
Някои наблюдатели биха могли да отхвърлят тези числа, позовавайки се на забележителната устойчивост на американската икономика. Растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) достигна 4,3% на годишна база през третото тримесечие на миналата година, надминавайки данните за повечето други развити страни.
Тези впечатляващи цифри се дължат до голяма степен на огромните инвестиции в изкуствен интелект (ИИ) и потребителските разходи. Въпреки продължаващите тарифни войни, номиналното лично потребление през 2025 г. нарасна с 3,7%, добавяйки над 1,2 трилиона долара в сравнение с предходната година. Междувременно най-големите американски технологични фирми са инвестирали 437 милиарда долара в технологии с ИИ само през 2025 г., което е увеличение с 61% в сравнение с 2024 г. Това бързо развитие на изкуствения интелект доведе до това, че девет американски компании вече се гордеят с пазарна капитализация, надхвърляща 1 трилион долара.
По-внимателният поглед разкрива различна реалност. Според Forbes 15-те най-богати милиардери в САЩ са добавили 1 трилион долара към общото си нетно богатство през първата година от втория мандат на Тръмп. Това представлява най-бързата концентрация на богатство в историята на САЩш.
Междувременно се зададе криза от трилион долара. Американският дълг по кредитни карти, който се очакваше да премине границата от трилион долара през 2023 г., нарасна до рекордно високо ниво от 1,23 трилиона долара 2025 г. Базираната в Ню Йорк Bankrate съобщи, че 46% от възрастните притежатели на кредитни карти в САЩ имат дългове и често разчитат единствено на кредит, за да си позволят стоки от първа необходимост. Проучване на Academy Bank установи, че 73% от американските притежатели на кредитни карти използват дълг, за да покрият основни разходи, като медицински сметки, ремонт на дома и автомобила, както и ежедневни разходи за живот.
Китай през 2025 г. стана първата страна в света, която регистрира годишен търговски излишък от един трилион щатски долара. Това е забележително постижение, предвид ескалиращата търговска война със САЩ и нарастващата съпротива от страна на ЕС. Пекин постига това чрез агресивно разширяване на пазарите извън САЩ, особено в страни, участващи в инициативата „Един пояс, един път“.
Това рязко покачване на износа помага и осигурява облекчение за икономика, която все още се бори със слабото вътрешно търсене. Пекин обаче остава фокусиран върху модернизирането на технологиите и производството. През март Китай ще представи следващия си петгодишен план за 2026 – 2030 г. и много анализатори очакват разходите за научноизследователска и развойна дейност да надхвърлят 1 трилион долара до края на този период.
От 50-те години на миналия век САЩ са световен лидер в разходите за научноизследователска и развойна дейност. Пикът им е през 1960 г., когато американските разходи за тази цел са представлявали 69% от общите световни разходи. До 2020 г. този дял е спаднал до 31% и в момента Америка губи водещата си позиция.
Светът е фиксиран върху американските военни авантюри във Венецуела и заплахите за анексиране на Гренландия. Историята обаче се оформя от по-тихи, по-фини структурни промени. Когато бъдещите историци размишляват върху тази епоха, те може би ще се запитат защо сме пренебрегнали очевидния въпрос за трилиони долари, който ни гледа в лицето.