Не приемам благодарностите на Борисов за социалната ми дистанция – животът ме научи отдавна на това

Премиерът Борисов редактира вчера откровението на своя финансов министър Владислав Горанов, който дели българите на касти, заслужаващи държавна подкрепа от общия иначе за всички бюджет и на такива, които не заслужават, определяйки ги като маргинали. https://clubz.bg/96621-borisov_gordeq_se_s_vseki_bylgarin_zaedno_shte_se_spravim

В обръщение по повод продължаването на извънредното положение за справяне с китайския грип Борисов заяви, че се гордее с всеки един български гражданин. Това няма как да е истина, но за един маргинал в държавата му е добре да узнае, че премиерът може да излъже и в правилната посока. Това е така наречената благородна лъжа, която е очевидна за всички, но се приема с благодарност от приятно излъганите ( че са красиви, умни, абе готини …).

В рамките на същите шеговити разсъждения трябва да се похваля, че самият аз се гордея със себе си и своята социална имунна система, изградена с помощта на същата тази мащеха, която ми съобщи старата новина за моята маргиналост в качеството на безпризорен журналист. 

Спазвам социалната дистанция от години. Научиха ме моите работодатели в симбиоза с техните политически началства, съюзени срещу свободната журналистика. Благодарение на това оцелях в условията на засилваща се пандемия от руско-китайски вид, заразила тежко, ако не и фатално, нашата медийна среда.

Спазвайки социалната дистанция вече близо 14 години стоя настрана от тълпата колеги, които се тикат в скута на властта. Те ми отвръщат със същото. Удовлетворението ни е взаимно, ако не се броят някои мои текстове, с които им вгорчавам усещането за добре нахранено превъзходство – защото аз си позволявам да ги критикувам, а на тях не им е разрешено да ме споменават и така да ме “правят велик”, поради което скърцат със зъби и се правят, че ме няма и не са чели какво мисля за тях. 

Уж те са великите, а излиза, че наритвам вързани, които не могат да окажат съпротива. Бих предпочел честния спор, но фактът, че не им е позволен не може да ми запуши устата.

Получавам си “заплатата” без досег с работодателите си, каквито са моите читатели. Всеки един от тях е свободен да ме уволни като престане да чете текстовете ми, но това не ме прави безработен.

Ето по тези причини не мога да приема благодарностите на Борисов към мен. Не от лоши чувства, а поради факта, че спазвам по инерция и по убеждение социалната дистанция. Той няма за какво да ми е благодарен и аз съм в същото положение с обратен знак. По-добре да не лицемерничим…

НА СНИМКИТЕ: Със съпругата ми спазвахме социалната дистанция, полегнали в парк в една европейска столица още преди пандемията от китайски грип. А тълпите гледахме от висотата на социалната дистанция, с която сме свикнали да живеем от години.