Недялко Йорданов
ЖИВЕЕМ НАИСТИНА В ТРУДНО И НЕСИГУРНО ВРЕМЕ НА ВЗАИМНА НЕНАВИСТ ИЛИ НА ТОТАЛНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ… ТАКА ЛИ ЩЕ СИ ОТИДАТ СЕГАШНИТЕ ВЕЧЕ НЯКОЛКО ПОКОЛЕНИЯ СЛЕД ДЕМОКРАЦИЯТА, БЕЗ ДА ОСТАВЯТ НА СЛЕДВАЩИТЕ НАДЕЖДА И ЖЕЛАНИЕ ЗА ПРОМЯНА?
ЖИВОТ ПОД НАЕМ
А ние всъщност сме щастливи…
Не можем да го проумеем…
Във тез години уродливи…
В света, във който уж живеем…
Войни…Пожари… Земетръси…
Това съвсем банално стана…
Във новините… Ранни… Късни…
Доволен кипри се екрана.
Гасим го крайно отегчени.
Това съвсем не ни засяга.
Героите са уморени…
Дванайсет… Време да се ляга.
С целувка буди ни жената…
Детето хич не му се буди…
Кафето … Службата… Колата…
Какво ни липсва да се чудиш.
Заплатите почти ни стигат…
Поскъпват парното и тока.
Но в парламента ни намигат…
Вървим във вярната посока…
Живот! Такъв ни е харизан.
И май такъв ще е до края.
Протести! Стачки! Няма смисъл…
Банално стана…И нехаем
Все пак не в някаква чужбина
сред чуждестранни идиоти…
Живот във родната Родина!
Живот на жалки патриоти.
Недей! Млъкни! Не ти отива!
Нима такъв живот под наем
покорно и без съпротива
на малките ще завещаем?
Фейсбук на поета Недялко Йорданов