На 9 януари 2026 г. Страните, членки на ЕС, одобриха дългоочакваното търговско споразумение с Меркосур – южноамериканския общ пазар, включващ Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Това стана на среща на постоянните представители в Брюксел. За споразумението гласуваха 22 държави, сред които и България. „Против“ бяха Франция, Полша, Австрия, Унгария и Ирландия. Белгия се въздържа.
Позицията на Франция бе обявена от президента Еманюел Макрон. Причина бе недоволството на фермерите. Така ключова се оказа италианската подкрепа. Заради Рим подписването на споразумението бе отложено с един месец. Тази седмица обаче председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи облекчения за фермерите и допълнителни предпазни клаузи. Така Рим склони на сделката. Главната отстъпка бе в това, че посланиците се съгласиха да бъде свален от 8 на сто на 5 на сто прагът на увеличението на вноса на чувствителни селскостопански продукти от Меркосур, при който Европейската комисия да може за започва разследвания.
По-късно правителствата на страните-членки (Съветът на ЕС) дадоха зелена светлина за подписването на две ключови споразумения със страните от южноамериканския блок – Всеобхватно споразумение за партньорство между ЕС и Меркосур (ВСПЕМ) и Временно търговско споразумение (ВТС). Подписването ще бъде последвано от процес на ратификация. ВСПЕМ ще изисква одобрение от Европейския парламент и всички държави-членки, докато ВТС споразумение ще влезе в сила без нужда от ратификация на национално ниво. И вече няма пречка идната седмица Фон дер Лайен да замине за Парагвай, за да парафира договорката.
Така най-голямото в историята на ЕС търговско споразумение вече е факт. То бе договаряно в продължение на 25 години. Сделката обхваща пазар с общо население 650 милиона души.
Всеобхватното партньорство
включва не само търговия и инвестиции, но и платформа за координация в области като устойчиво развитие, цифрова трансформация, права на човека, мобилност, борба с тероризма и управление на кризи. Части от него ще започнат да се прилагат временно още преди окончателната ратификация.
Търговската част, или Временното търговско споразумение, цели да ускори икономическите ползи чрез облекчен достъп до пазарите на Меркосур и ЕС. Договорът премахва мита за значителен брой стоки и услуги, включително в чувствителни сектори като земеделието, фармацията, автомобилостроенето и химическата промишленост.
Инвестиционното измерение на ВТС включва улеснени правила за трансгранични услуги (с фокус върху цифровите и финансовите услуги), както и достъп на европейски компании до обществени поръчки в страните от Меркосур. Като част от временните мерки до приемането на постоянна регулация Европейската комисия ще може да прилага двустранни защитни механизми при внос на чувствителни земеделски продукти. Освен това ще се наблюдават стриктно квотите за внос по занижени тарифи. Така се гарантира временна, но значима защита за земеделския сектор в ЕС – една от основните спорни точки при предишни опити за договор с Меркосур, особено в страни като Франция, Ирландия и Полша.
Споразумението отваря вратите към гарантирането на доставки на критични суровини за ЕС. Страните от Меркосур са сред големите производители на тези материали. Така например за ЕС ще бъдат изнасяни 6 на сто от добития в Аржентина литий. От добитите в Бразилия суровини в Европа ще отиват 12 на сто от алуминия и боксита, както и 16 на сто от тантала.
Почти целият български износ
за страните от Меркосур ще спечели от търговското споразумение, одобрено вчера от ЕС. Важно е да се знае, че 866 000, или едно от четири работни места у нас са подкрепени от износа на България и ЕС за света, включително Меркосур. 4800 от тези работни места в България са подкрепени от износа специално за южноамериканския общ пазар. Експортът се извършва от 183 компании. 79% сто от тях са малки и средни предприятия (МСП).
Общият стокооборот между България и Меркосур е бил 637 милиона евро, показват данните на ЕК. Това включва търговията със стоки през 2024 г. и с услуги през 2023 г.
- България е изнесла химически и фармацевтични продукти за Меркосур на стойност 18 милиона евро през 2024 г.. Митата в момента са между 14 и 18 на сто. Предстои пълното им премахване за сектора.
- За същия период сме изнесли машини и апарати за 16,5 милиона евро. Митата са били 20 на сто, а сега ще паднат за повечето продукти.
- Страната ни е изнесла оптични, медико-хирургични, измервателни и фотографски инструменти за 11 милиона евро при 18-процентови мита, които трябва да станат нулеви.
- Най-високи са били митата върху износа на продукти на хранително-вкусовата промишленост. Той е бил за 13 милиона евро през 2024 г. Митата в момента са между 27 и 55 на сто. Това важи за целия Европейски съюз и така на практика затваря вратите за износа от този сектор към Меркосур. Предстои митата да бъдат значително намалени, като за някои продукти ще бъдат нулеви.
Същевременно европейските фермери, включително българските, ще подлежат на защита. Ще бъдат определени максимални граници за количеството продукти на хранително-вкусовата промишленост, внасяни от Меркосур, които се ползват от по-ниски мита:
- 99 000 тона за говеждо месо, или 1,5 от общото годишно производство на ЕС;
- 25 000 тона свинско месо, или 0,1% от общото производство;
- 180 000 тона месо от домашни птици, или 1,3% от общото производство.
Споразумението между ЕС и Меркосур ще защити 344 географски означения. Три от тях са български. Това са лългарско розово масло, вино „Дунавска равнина“ и вино „Тракийска низина“.
Сделката ще отвори и пазара на Меркосур в сферата на услугите. През 2023 г. българският износ в сектора е бил за 18,1 милиона евро. От тях 8,3 млн. са били в сферата на телекомуникациите, 6,1 млн. на туризма и 2,2 млн. на транспорта. Сега ще имаме възможности за износ в сферите на финансите, пощенските и куриерските услуги, цифровата търговия и екологичните услуги.