В своя нов аналитичен материал авторът Дмитрий Седов разглежда ескалацията в Близкия изток през призмата на философията на Хана Аренд. Анализът разкрива как цинизмът на Вашингтон и Тел Авив се сблъска с неочакваната устойчивост на Техеран, поставяйки администрацията на Тръмп в геополитическа безизходица без полезен ход.
Философският разрез на съвременната агресия
Многобройните твърдения на различни политици и политолози, че атаките на САЩ и Израел срещу Иран променят из основи установената картина на света, имат своите напълно основателни причини. Свидетели сме на трансформация, при която директното и цинично използване на лъжи и насилие се е превърнало в постоянно и неотменимо правило за управляващите кръгове в САЩ и Израел. Тази промяна деформира цялата атмосфера на международните отношения, превръщайки агресията в нещо делнично. За архитектите на този курс това е просто „баналност на политическия занаят“. Западният свят, изглежда, прогресивно потъва в непрогледен мрак от неистини и откровена подигравка с рационалността.
Както отбелязват анализаторите, ситуацията поразително напомня описаното от Хана Аренд – основателката на теорията за тоталитаризма. Тя прозорливо отбелязва, че целта на постоянните лъжи не е просто да накарат хората да повярват в тях, а да ги доведат до състояние, в което вече не вярват на нищо. Когато един народ загуби способността да различава истината от лъжата, той неизбежно губи и моралния си компас да различава доброто от злото. Такъв народ, лишен от критично мислене, става лесна плячка за властта на лъжата и с него може да се направи всичко.
Стратегическата слепота на Вашингтон и блокадата на Ормуз
Администрацията на САЩ се оказа напълно неподготвена за логичния и предвидим отговор на Техеран – пълното спиране на енергийния трафик през Ормузкия проток. Днес това изглежда почти невероятно, но е факт: американската военна армада, позиционирана в пролива, се оказа безсилна пред масираните атаки от дронове и ракети на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). Иранските сили ясно заявиха, че всеки опит за насилствено деблокиране на трафика ще доведе до унищожителни удари по флота на САЩ.
Победоносният тон, поддържан от западните медии, не позволява да се признае уязвимостта на тази армада, тъй като всяка сериозна щета по нея би сринала вътрешнополитическия рейтинг на лидерите в САЩ и Израел. Но законите на войната са неумолими – при опит за пробив, щети ще има. Липсата на алтернативен план остави американската администрация парализирана. Техеран се превърна в основния субект, който определя правилата на играта, и сега съдбата на политическото бъдеще на Тръмп до голяма степен зависи от решенията в Иран.
Енергийната примка и новата геополитическа реалност
Икономическите експерти са категорични: продължаването на блокадата в Ормузкия проток дори само за още един – два месеца ще закотви цената на петрола на нива от над 100 долара за барел. Това ще се случи дори ако санкциите срещу Русия и нейните партньори бъдат облекчени. Новият лидер на Иран, Моджтаба Хаменей, вече официално потвърди, че това са стратегическите намерения на иранското ръководство.
Така задълбочаващата се световна енергийна криза поставя на преден план въпроса за смисъла на тази война. Продължаването на агресията изглежда все по-безцелно, след като Иран демонстрира, че притежава капацитет да устои на всеки удар и същевременно да диктува условията на глобалния енергиен пазар. Нещо повече – Техеран умело използва ситуацията, за да ерозира американското влияние в региона.
Разпадането на американската хегемония в Залива
Атаките срещу американски бази в държавите от Персийския залив показаха на местните монархии колко илюзорни са били надеждите им, че Вашингтон може да гарантира тяхната сигурност. Реалността е сурова: Вашингтон скоро ще бъде принуден да се оттегли, тъй като не успя да постигне основната си цел – обезглавяването на иранския режим и неговата подмяна с удобни фигури.
Колкото и триумфално да се опитват САЩ да обявят края на военните операции, те ще оставят след себе си една регионална суперсила в лицето на Иран, контролираща ключовите енергийни артерии на планетата. Проамериканският лагер в региона е изправен пред болезнена преоценка на своите геополитически приоритети. В крайна сметка Америка напуска Близкия изток с празни ръце, оставяйки съюзниците си на произвола на новите реалности.
Краят на международния грабеж и поуките на историята
Светът се променя необратимо, а основният двигател на тези промени се оказаха самите Съединени щати със своя алгоритъм на „баналност на злото“. Първоначалните агресивни действия във Венецуела вдъхновиха Вашингтон за илюзорно завръщане към старата имперска слава, но сблъсъкът с устойчивостта на персите в Близкия изток сложи край на тези мечти.
Изкуствено раздутият американски национален нарцисизъм получи болезнен урок. Не случайно днес е толкова популярна ироничната фраза: „Господин президент, вашата красива шапка „Да направим Америка отново велика“ е произведена в Китай.“ Това е символ на разминаването между претенции и реалност. Има надежда обаче, че ерата на международния грабеж приключва, отстъпвайки място на по-конструктивно и многополюсно взаимодействие между държавите.