На 18 км североизточно от Кърджали се намира най-големият мегалитен паметник на България – Перперикон. През 2025 г. се навършва четвърт век от началото на неговото проучване под ръководството на проф. Николай Овчаров. По време на проучванията археолозите стават свидетели на изключително много изненади, най-голямата от тях е разкриването на един „грандиозен град“, който ще бъде изследван и от следващите поколения.
„До този момент напълно сме разкрили акропола. Вече 10 години работим в южния квартал, който всъщност се оказа Area Sacra (Свещена площ). Тя е изпълнена с храмове от езическия период до ІІІ – ІV век и по-късно вече с късноантични и средновековни църкви“, обяснява проф. Овчаров, добавяйки, че изследването на северното подградие още не е започнало. Той подчертава, че учените вече знаят хронологията на Перперикон, обхващаща 7000 години. Нейното начало е в дълбините на праисторията в края на V-то и началото на ІV-то хилядолетие преди Христа.
„Началото на Перперикон е поставено в края на Каменно-медната епоха, когато на хълма на скалите се оформя едно светилище. Тогава хората не могат да обработват скалите или ги обработват съвсем грубо, просто нямат достатъчно твърди сечива. От това време откриваме изключително много керамика и предмети, каменни брадви, стрелички от полускъпоценни камъни, защото тук няма жълт кремък“, разказва проф. Овчаров. Големият разцвет на града е в края на Бронзовата епоха, тоест преди около 3500 години – това са времената на Троя и Микена. По същото време траките вече създали много велика култура.
Комплексът включва крепост – акропол, укрепен дворец-светилище и подградие. Вътрешността на комплекса се състои от множество помещения, коридори и стълбища. Особено значимо е светилището на бог Дионис, където са извършвани прорицания. Според Херодот и Светоний тук са предсказвали бъдещето, включително на бащата на Октавиан Август. „Следващият голям разцвет, който е и най-големият, е през римския период. Перперикон се превръща в един огромен град, който е контролирал не само култовата дейност, но и търговията, и икономиката в Родопите“, обяснява проф. Овчаров.
Крепостта на върха, акрополът, е строена върху древното светилище с включени скални олтари. Стената с дебелина 2.5 метра, обхваща върха от всички страни. Южната порта е монументална и изсечена в скалата. Самият акропол съдържа жилищни и обществени сгради, разделени от улици и площад с базиликална сграда, превърната в църква. Тук започва покръстването на Родопите от епископ Никита Ремесиански.
В края на ХІІ век акрополът се превръща в мощна крепост с множество сгради и инфраструктура. Крепостта играе важна роля през този период, защото контролира рудниците за добив на злато и е значим религиозен център. През 1339 г. Перперикон е епископски център, а през 1343 г. е завладян е опожарен по време на гражданската война във Византия. Крепостта е превзета и разрушена след османската инвазия през 1362 г. Животът в Перперикон постепенно замира до края на ХІV век и всичко е покрито със забрава до началото на това хилядолетие, отбелязва проф. Овчаров
Това, което учените все още не могат да си обяснят е защо това място е било толкова свещено. „Във всички периоди Перперикон има водещо място, като се започне от праисторията, мине се през Бронзовата епоха и се стигне християнството“, смята пред проф. Николай Овчаров.