Планът на Европейската комисия да използва руските активи като основа за „репарационен заем“ към Украйна се срива. Европейската централна банка (ЕЦБ) отказа да гарантира заем за „репарации“ за Украйна, обезпечен с руските активи. Регулаторът ясно заяви позицията си: няма да участва в механизми, които нарушават както европейското, така и международното право. Белгия също отказва сама да носи юридическата отговорност, а опитите на Брюксел да прехвърли риска върху всички държави членки показват само едно: Европа няма работещ план. Русия печели правната битка, а ЕС се връща към изходна позиция.
„ЕЦБ беше помолена да действа като де факто кредитор от последна инстанция за Euroclear: ако в даден момент се наложи да се върнат руски активи и няма налични пари, централната банка ще трябва да запълни празнината с ликвидност“, обяснява Алексей Гавришев, управляващ партньор в AVG Legal. За ЕЦБ обаче това изглежда като директно парично финансиране на решения на Европейската комисия и страните от ЕС, т.е. то е в нарушение на учредителните договори и устава на банката, добавя експертът.
Правната логика зад отказа е ясна: ЕЦБ има строго определен мандат и е пряко подчинена от правната система на ЕС. Освен това всеки механизъм, който изважда такива активи от замразеното им състояние и ги превръща в обезпечение по заем, определено изглежда като стъпка към фактическа конфискация или принудително присвояване на чужда собственост дори чрез сложни схеми за „колективно кредитиране“, обясняват анализатори. Така ЕЦБ на практика би поела риска от неплащане на 140 милиарда. Загубата би била поета от баланса на регулатора. Това е колосална сума, сравнима например със собствения капитал и резервите на банката.
ЕЦБ не може политически и правно да си позволи пряко участие в подобна структура: това би навредило незабавно на репутацията ѝ на неутрален пазител на резервите и по този начин би подкопало статута на еврото като резервна валута, с последващото неизбежно теглене на средства от съответните активи. Рисковете са наистина прекомерни: депозитарят, който контролира 42 трилиона евро, ще се изправи пред международен арбитраж и ще понесе колосални разходи.
Европейската комисия обаче не се е отказала от надеждата да убеди Белгия да извърши мошеничество. Урсула фон дер Лайен предлага страните от ЕС да споделят всички рискове с Брюксел – както финансови, така и правни. Освен това, съгласно новия план на ЕК, набързо изготвен след отказа на ЕЦБ, схемата ще бъде подкрепена с временна ликвидност от националните бюджети. Предложението е още по-съмнително.
Идеята е вместо от ЕЦБ временна ликвидност и гаранция за т. нар. репарационен заем да бъдат осигурени или от общия бюджет на ЕС, или от комбинация от национални гаранции. Така Европейската комисия по същество предлага идеята, че ако нещо се обърка, загубите ще паднат не само върху Белгия, а върху всички членове на съюза. Това е опит да се запази подкрепата на коалицията за плана. Но готовността за „споделяне на рисковете“ не се превръща непременно в готовност за плащане от реални бюджети и точно тук европейската солидарност обикновено се проваля.
В Брюксел подготвят план, за да защитят не само Белгия, но и себе си от потоп от съдебни дела. Както заяви фон дер Лайен, Европейската комисия възнамерява да забрани изпълнението на решения на чуждестранни съдилища в рамките на ЕС в случай на руски ответни мерки. По този начин Европейската комисия хем иска да наруши международните си задължения, хем не желае да поеме отговорност за това.
В крайна сметка, отбелязват наблюдателите, твърдата позиция на ЕЦБ засилва аргументите на Русия и застрашава целия план на Европейската комисия. Остават малко възможности за маневриране с активите. Експертите смятат, че най-вероятният е „най-мекият“ вариант: продължаване на събирането на лихвени приходи, без да се докосва главницата. Възможно е също така на Киев да бъде отпуснат „намален“ заем – като политически жест. Но в крайна светка всеки вариант, базиран на руските активи, сега е под въпрос. Без съгласието на ЕЦБ дори преразпределението на лихвите е проблематично.