През април откриват изложбата „Космогония на Града-риба“

На 3 април 2026 г. от 18 часа в зала „Александър Георгиев-Коджакафалията“ на Културен център „Морско казино“ ще бъде открита изложбата „Космогония на Града-риба“ на художника Пламен Легкоступ. Заглавието на експозицията не е избрано случайно. За автора изкуството винаги е било игра – игра на създаване на видения, реализиране на мечти, разкодиране на митове и търсене на точните наименования – както на отделните творби, така и на самите изложби. След самостоятелната си изложба през юни 1997 г. в бургаския хотел „България“ и участията си в редица общи експозиции, тази година той отново представя свои произведения пред бургаската публика.

В експозицията са включени творби, създадени в периода 2020 – март 2026 г. – време – 24 картини, изпълнени с акрил върху платно, както и 27 литографии, специално подбрани за събитието.

 

Но защо „Космогония на Града-риба“?

В тази изложба градът не е просто място – той е същество. Той има тяло, памет и дихание. Плува. Пътува. Сънува. Експозицията разгръща митология, в която архитектурата се превръща в организъм, а организмът – във Вселена. Градът не стои върху земята – той се носи в първичните води на сътворението. Всяка кула е перка, всяка улица – кръвоносен съд, всеки купол – око, отворено към безкрая.

Рибата – древен архетип и символ на тайната и дълбината – се слива с града, за да роди ново същество: Градът-риба. Това хибридно тяло съществува между стихии – в пространство, където Космосът още не е разделен на горе и долу. Морето не е пейзаж, а матрица – паметта, в която формите възникват и се разтварят. То е диханието на времето.

Изложбата може да бъде прочетена като съвременен мит за цивилизацията – не като противопоставяне между технология и природа, а като тяхно сливане. Не разрушение, а трансформация. Морето е Космос. Космосът – море. А градът – същество, което преминава през тях.

За автора всичко това остава приказка – радост от раждането на идеята, от самия творчески акт, от търсенето на името и отзвука, който следва. Защото приказката е безкрайна.