Европейският парламент одобри годишния доклад за напредъка на Република Северна Македония по пътя към членство в ЕС, като заличи спорните формулировки, свързани с македонския език и идентичност. Документът беше приет с 461 гласа „за“, 121 „против“ и 107 „въздържал се“ от общо 689 гласували в пленарната зала. Това е първият подобен доклад за страната за последните три години.
Изменение 21, предложено от евродепутатите Анджей Халицки (ЕНП), Катлен Ван Бремпт (СиД) и Дан Барна („Обнови Европа“), премахна от параграф 3 текста „при пълно зачитане на македонския език и идентичност“. То беше прието с 458 гласа „за“, 109 „против“ и 118 „въздържал се“.
Именно това споменаване на македонски език и идентичност предизвика напрежение у нас. При гласуването му в комисията по външни работи на ЕП на 24 юни, текстът беше одобрен с 40 гласа „за“, 19 „против“ и 10 „въздържал се“, но не бе допусната устна поправка от ЕНП за добавяне на определението „съвременен“ към спорната формулировка. Тогава възражения от унгарски евродепутати блокираха нанасянето на поправки в доклада.
Евродепутатите призовават властите в Скопие да се съсредоточат върху изпълнението на реформи, по-специално в областта на публичната администрация, управлението, принципите на правовата държава и борбата с корупцията, като отбелязват влошаващите се тенденции при корупцията на високо равнище и ниското доверие на обществото в съдебната система. Като цели пред северномакедонското правителство са посочени още укрепване на независимостта на съдебната система и прозрачността на съдебните органи и за разпределяне на средствата, необходими за ефективното им функциониране.
Евродепутатите призовават всички политически партии да се ангажират в конструктивен диалог за постигане на необходимия консенсус, който да засили многоетническия характер на страната и да ускори напредъка към ЕС.
Документът подчертава необходимостта от конституционни промени в страната, включително вписването на българите в Конституцията — ключово условие за напредъка към членство в ЕС. Евродепутатите предупреждават за засилващо се външно влияние, особено от страна на Сърбия, Русия и Китай. В доклада се осъжда и т.нар. „Сръбски свят“, който според Европейския парламент „подкопава суверенитета на Северна Македония и целия регион“. Там се посочва още, че представители на правителството в Скопие подкрепят и популяризират тази спорна концепция. Според текстовете проектът за „Сръбски свят“ има за цел не само икономическа интеграция, но и промяна на държавните граници, включвайки Република Сръбска, Черна гора, Косово и Северна Македония.
Отбелязва се и необходимостта от отваряне на архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС, за да се преодолее тоталитарното наследство и да се засилят демократичните институции в региона.
Докладът предупреждава, че Северна Македония е мишена на хибридни операции за влияние. Специално се посочва ролята на сръбски таблоиди и медии, които разпространяват кремълска пропаганда и антиевропейски наративи. Китай също е критикуван за опити за контрол чрез информационна война, инвестиционна дипломация и непрозрачни клаузи в договори.
Документът разкрива случаи на финансиране на скрито платено съдържание от китайски дипломатически структури, както и използване на сръбски медии от Русия за разпространение на антинатовски послания. Изразена е тревога от ролята на Унгария и Сърбия в подкрепа на геополитическите интереси на Китай и Русия, включително чрез съмнителни финансови потоци и заемни договори.
Докладчикът Томас Вайц (Зелените/ЕСА, Австрия) заяви, че Северна Македония е лидер в региона, но членството й е блокирано прекомерно дълго време заради двустранни спорове. „Призовавам всички политически партии в Северна Македония да се ангажират в конструктивен диалог за постигане на необходимия консенсус, който ще укрепи многоетническия характер на страната и ще ускори напредъка ѝ към ЕС“, коментира той.
Българското външно министерство приветства приетата с убедително мнозинство резолюция на Европейския парламент, която, според него, предотвратява опитите на Република Северна Македония да използва институцията за политически цели и заобикаляне на ангажиментите по т.нар. Европейски компромис от 2022 г.
В изявлението си министерството подчертава, че въпроси като идентичност и език следва да бъдат предмет на научен и академичен дебат, а не част от институционалната оценка на напредъка на кандидатите за членство. Оценката трябва да се основава единствено на обективни и измерими критерии за присъединяване към ЕС. София изтъква, че с решението си Европейският парламент е потвърдил ролята си на безпристрастен орган, който следи реформите в Северна Македония.
България отново заявява своята подкрепа за европейската интеграция на всички страни от Западните Балкани, но настоява това да става при спазване на принципа на собствените заслуги и обективните критерии за членство. Отклонения от този подход и използването на европейските институции за вътрешнополитически цели се оценяват като вредни – те забавят присъединителния процес и подкопават доверието между държавите в региона.
Министерството подчертава, че добросъседските отношения са хоризонтален и неотменим елемент от процеса на присъединяване към ЕС и трябва да бъдат устойчив приоритет за властите в Скопие.