Конфликтът в Близкия изток, въпреки прекратяването на огъня, все още не е разрешен. Вашингтон и Тел Авив нанесоха съвместни удари по ядрените съоръжения на Техеран, но това не унищожи ядрената програма на страната – конфликтът не е приключил. Но през 2000 г. Съединените щати имаха възможността веднъж завинаги да сложат край на опитите на Иран да създаде собствена ядрена технология с брилянтно замислената от ЦРУ специална операция „Мерлин“.
Планът бил прост и елегантен и дори е могъл да проработи, ако не е е било едно „но“ – един прекалено умен руски учен, който по принцип си върши работата твърде добре и съвестно.
През 1991 г. Съветският съюз се разпада, така че Съединените щати си поемат глътка въздух за известно време, но скоро са принудени да преминат към друг проблем – все по-голям брой държави, не винаги приятелски настроени към Вашингтон, се приближават до създаването на своя собствена ядрена бомба.
През 1979 г. в Иран се случва революция – радикални ислямисти свалят прозападния шах Пахлави и отношенията между Вашингтон и Техеран рязко се влошават. В началото на 80-те години Иран все още не е придобил всички необходими технологии за обогатяване на уран, но уверено се движи в тази посока.
След смъртта на аятолах Хомейни, главният идеолог на борбата срещу Запада, Техеран реши да възобнови опитите си за получаване на обогатен уран. За тази цел бяха провеждани преговори за закупуване на необходимите технологии, но никой не се съгласи да ги предостави на Иран. Освен Пакистан и ръководителя на пакистанската ядрена програма Абдул Кадир Хан… И досега се твърди, че именно той е прехвърлил неофициално информация, техника и оборудване в Техеран, благодарение на което е било възможно изграждането на центрофуги за обогатяване на уран.
Провалът на разузнаването
Разбира се, ЦРУ е било основният играч в усилията за демонтиране на ядрената програма на Иран, но през 90-те години разузнавателната агенция се сблъсква с огромни проблеми: агенти в страната са могли да получат информация за местоположението на ключови съоръжения.
Агенцията е имала съвсем груба представа за местоположението на съоръженията и е била готова да проведе съвместна въздушна операция с израелците, но идеята била отхвърлена, тъй като в случай на неуспех в унищожаването им, Техеран щял да скрие фабриките си, а Щатите да прекарат години в търсенето им. Тогава в дълбините на агенцията се появила интересна идея: ами ако ядрената програма бъде саботирана по ненасилствен начин? Така започва операция „Мерлин“.
Великолепен план, надежден като швейцарски часовник.
Идеята е проста: да се саботира ядрената програма на Иран отвътре, без да се прибягва до силови методи, като военна намеса. При това без да има подозрения за външна намеса. Решението е да се продадат на Техеран неверни чертежи за търсената от тях технология за обогатяване на урана и създаването на ядрена бомба.
След това, според плана на разузнавателната агенция, иранските учени са щели да сглобят неработещи инсталации, да се дискредитират, а началниците им в най-добрия случай просто да ги уволнят. В резултат ядрената програма на Иран щяла да бъде забавена с много години.
Американците въпреки това са взели предпазни мерки, като възнамерявали да продадат на Иран неправилния чертеж не на цялата бомба, а само на част от нея. Но тук възниква друг проблем: ако агент на ЦРУ пласира в Иран дори неверни чертежи, това би било държавна измяна. Затова било взето решение да се използват специалист, емигрирал от разпадналия се Съветски съюз.
Да се предаде съветска технология
Американците не са имали желание да продадат собствена технология, затова са решили да вземат за основа на плана си руската технология ТБА-480. Избран е бил и „куриер“ – руски ядрен физик, работил в Арзамас-16 – таен град в СССР, в който да се създават съветските ядрени оръжия (сегашното му име е Саров, в него сега живеят 95 000 души, но пак е със статут на затворен град)..
През януари 2000 г., агенти на ЦРУ се свързали с учения и му предложили интересна работа: той да отпътува до една европейска държава, където да се свърже с иранското посолство и им предложи да купят технологията. Естествено очаквало се е, че те ще бъдат зарадвани и няма да откажат.
Ядреният физик обаче решил да хвърли бърз поглед на чертежите и веднага открил много груби грешки, които съответно посочил на работодателите си. И тук от ЦРУ допуснали фатална грешка – просто му казали, че всичко е наред, да не се тревожи, „по-малко знаеш, по-добре спиш“. Така през февруари 2000 г. специалистът отлетял за Европа – започнала операция „Мерлин“.
Нещата обаче не тръгнали както било планирано…
Думите на разузнавачите не успокоили нашия учен – той бил шокиран от факта, че ще продаде неработеща технология, при това за огромна сума пари. Целият проблем в случая бил, че на руския специалист не било обяснено, че тъкмо това е целта.
Донякъде той е бил успокоен от мисълта, че щом самият е открил грешките в предлаганата технология, то специалистите в Техеран са щели да стигнат до същия извод. Но като съвестен човек и учен преди предаването на документите, сяда да отбележи всички грешки – всичките. Отнема му точно една нощ. Съставя кратка обяснителна бележка към чертежите, в която посочва сбърканите места и обяснява как да се поправят. След което с чувство за изпълнен дълг предава технологията на иранците.
Връща се в САЩ и с чувство на изпълнен дълг съобщава на агентите на ЦРУ за успеха. И остава в пълно недоумение защо американците се хванали за главите от ужас. В резултат Щатите официално предали работеща ядрена технология на Иран.
Всичко това не е плод на фантазия. Операция „Мерлин“ е осветлена в книгата на журналиста от „Ню Йорк таймс” Джеймс Райзън „Състояние на войната“, публикувана през 2006 г. С тази книга са свързани и други скандали: агенти на ЦРУ са умолявали журналиста да не я публикува, а цялата информация за книгата е получена от бивш служител на разузнаването, който може да се нарече предтеча – основател на движението BLM (Black lives matter – глобално движение срещу расизма, създадено през 2013 г.).
Джефри Стърлинг е бившият агент на разузнаването. Той е един от първите чернокожи агенти и е бил обект на расова дискриминация. През 2001 г. той завежда дело срещу ЦРУ, обвинявайки агенцията в расизъм. Съдът обаче не застава на негова страна и разузнавателната агенция решава да го уволни.
След това Джефри, както може да се очаква, се озлобява срещу ЦРУ, САЩ и дори целия свят и решава да си отмъсти, като разкрива информация за много свръхсекретни операции на ЦРУ, включително и операция „Мерлин“.
Колкото до руския учен, не се знае името му. Чуждестранни източници твърдят, че се казвал Иван, но потвърждение за това няма.