„Бойко Методиев Борисов е български политик, основател и лидер на партия ГЕРБ от 2006 г. Той е 50тият и 53тият министър-председател в три правителства – от 2009 до 2013 г.,от 2014 до 2017 г. и настоящото от 2017 г. Преди това Борисов е главен секретар на МВР (2001 – 2005) и кмет на София (2005 – 2009). Като главен секретар на МВР е удостоен със званието генерал-лейтенант.“, безпристрастно и лаконично ми съобщава Уикипедия. Потърсих тая елементарна справка в универсалния речник поради снимките на премиера, които тия дни се разпространяват в медиите. Тия снимки са особено интересни с оглед на поводите, по които са направени – гигантските и грандиозни гафове на Борисов, свързани с неродения и предстоящ договор за добросъседство с БЮРМ, както и с декларацията на събранието по повод на тоя договор, който е рибата в морето.
Борисов се издъни и с изявление затова какви глупаци сме, щом сме били безбрежно лоялни към решенията на ЕС и ЕК, които откровено и брутално застрашават и нарушават националните ни интереси.
Другата колосална издънка на тоя тип беше, когато каза, че е загубил президентските избори нарочно и едва ли не в съглашателство с БСП и в частност с Корнелия Нинова. Нещо непознато и нечувано в политическата практика, откакто човечеството се опитва да живее цивилизовано и съгласно някакви правила. Но да се върнем към снимките на Борисов.
Те, както казваха съветските режисьори, са щракнати отблизо, в най-едър план, крупно. Какво показват тия снимки? Те показват беапелационно психилогическите състояния на премиера, предизвикани и мотивирани със и от непоносимите тежести, с които го е натоварила съдбата, както и от и със безсилието му да се справи с тия тежести, непоносими за него не поради мощната му и тлъста фигура, а по причина на това, че умствено и управленски не е в състояние да намерие решението на тия проблеми.
Снимките на премиера (портретите на идиотизма), показват един примат, който безпричинно изпада във весело настроение, а след това внезапно го напада злобата и озлобеността му към опонентите му, логично последвани от стараха и паниката, защото не може да осъзнае в какви кълчища се е омотал и колко безизходна е ситуацията, в която се намира.
Най-симптоматичен е груповият портрет на премиера, заснел се днес гол до кръста и по къси гащи на някакъв тенис корт, заобиколен от още трима герои на нашето време, достатъчно компрометирани, за да бъдат достатъчно противни на нормалната публика.
Всичко това показва и доказва, че тоя тип наистина не разбира в какво и как са го забъркали и изпада в паника поради ужасната неизвестност, която предхожда неговия неизбежен и трагичен край.
Да се молим неговия край да не е и наш. Нямам представа как и дали е възможно да избегнем това.
Любо КОЛЬОВСКИ