„Репортери без граници“ да обърне внимание и на исковете срещу Биволъ, които целят да мачкат свободата на словото

Павол Салай, ръководител на бюрото на RSF за Европейския съюз и Балканите, направи двудневно посещение в София на 23 и 24 септември и настоява за съгласувани усилия за защита на правото на новини и информация.

„ Правото на новини и информация преживява голяма криза в България“, каза Салай в обръщението си към конференцията „ Нови хоризонти в журналистиката “ в София на 24 септември. „ Нуждаем се от план за излизане от кризата, който гарантира достоверна информация и подкрепя онези, които я произвеждат и разпространяват – журналистите. В страна, опустошена от коронавируса и от корупция при разпределението на европейското финансиране, достъпът до надеждно отразяване на публичната политика е повече от всякога в общия интерес както на българите, така и на всички европейци. 

България съчетава всички проблеми за свободата на печата, които съществуват в различни части на Европа – физически нападения и клеветнически кампании срещу журналисти; безнаказаност за престъпления на насилие срещу репортери и съдебен тормоз; предубеденост на обществените медии, особено в навечерието на изборите; корупция, дезинформация и липса на прозрачност относно собствеността на медиите; медиен плурализъм, застрашен от концентрация на собственост; и пристрастност и непрозрачност при разпределянето на държавни помощи за медиите, в ущърб на независимите медии. 

В резултат на това България е класирана по-ниско от която и да е друга европейска страна в Световния индекс за свобода на печата, както призна холандският евродепутат Софи ин т’Велд  в София на 24 септември, докато ръководи европейска парламентарна делегация, която разглежда върховенството на закона и пресата свобода в България.

Докато беше в София, RSF се застъпи пред официални лица и водещи национални политици за конкретни мерки за насърчаване на надеждно отчитане и подкрепа на независимите български медии. „ Ние представихме силни препоръки и сега ви молим да предприемете действията, които са разрешени от вашата позиция“, каза Салай по време на среща със служебния министър на културата Велислав Минеков.

RSF поиска от Минеков по онова време да санкционира медии, които не спазват законовите си задължения да декларират доходи от публично финансиране и определени дарители в специален централен регистър. Неуспехът да се провери спазването на тези изисквания създава несправедливи пазарни условия, излага независимите донори на медии на произволно наказателно преследване и в крайна сметка подкопава медии, които не зависят от държавно финансиране и спазват законовите си задължения.

Салай също така помоли министъра на културата да започне създаването на прозрачна и справедлива система за разпределяне на държавната реклама според показателите за надеждност и независимост, като тези, предоставени в машинно четима форма от Journalism Trust Initiative , инициатива, разработена от RSF за популяризиране на надеждни новини и информация.

Временното правителство разкри, че от 2017 до 2021 г. българските медии са получили 5 милиона евро финансирана от ЕС реклама, пусната от националните власти. Трябва да се хвърли цялата възможна светлина върху тези съмнителни практики. RSF поиска от министъра на културата разследване на кампания за повишаване на обществената осведоменост за различните форми на пристрастяване, които може да са били използвани за насочване на финансиране към медии, които подкрепят ГЕРБ , бившата управляваща партия, за сметка на независими медии, като по този начин подкопават медийния плурализъм .

Българският медиен пейзаж е белязан от силно присъствие на вестници и уебсайтове, които изпомпват дезинформация и се контролират от олигарси, често близки до определени политически партии. По време на среща с членове на Съвета за електронни медии (СЕМ), обществения регулатор, Салай поиска от СЕМ да предприеме мерки за ограничаване на разпространението на дезинформация, като използва законните си правомощия за прилагане на Етичния кодекс на българските медии, който е написан от самите медии.

Салай поиска също СЕМ да наложи независимостта на българските обществени медии, особено на обществената телевизия, която се отличи с подкрепата си за тогавашното правителство по време на предсрочните избори, проведени през юли.

Новото българско правителство трябва да се заеме с проблемите на свободата на словото в България, призова днес Павол Салай, който завежда бюрото за Балканите и Европейския съюз на международната организация „Репортери без граници“. Салай се включи в дискусията „Медиите през 2021 година“, организирана от Института за развитие на публичната среда в София.

Свободата на словото трябва да е водещ приоритет за новата власт

Салай изрази надежда, че свободата на словото ще се превърне в един от приоритетите на българското правителство, тъй като е огромна нуждата от план и работа в партньорство за излизане от кризата, в която България се намира в последните години. Страната е последна сред държавите в ЕС в Индекса за свобода на пресата, който „Репортери без граници“ публикува ежегодно.

 

Още в първия си ден като министър-председател Кирил Петков обеща максимална медийна откритост за дейностите на новото управление. “ „Прозрачност“ ще бъде другото ни мото. Но прозрачността няма да бъде само към изпълнителната власт. Това ще бъде и за финансирането на медиите – ще искаме да дадем ясна представа на българския народ какви средства при какви медии отиват, за да има пълна отчетност.“

Как властта развращава медиите

Темата за финансирането на медиите с публични средства и липсата на достатъчно прозрачност за медийната собственост бе обсъдена на форума от журналисти и представители на неправителствени организации. Става въпрос за несправедливост и неяснота по отношение на разпределението на тези средства, заяви Салай, според когото досега българските управляващи са показали неспособност да защитават независимите медии.

В България определен кръг медии, които не са опозиционни, получават и средства от различни оперативни програми на ЕС по комуникационни проекти и бюджетни средства – чрез т.нар. „договори за информационно обслужване“, сключвани от министерства и ведомства за изграждане на позитивен имидж.

Силвия Великова (БНР) изтъкна, че частното радио К2, (което подкрепя доскоро управлявалата ГЕРБ – б.а.), е получило по-голямо европейско финансиране от общественото национално радио. Мариета Димитрова („Благоевград нюз“), автор на разследване по темата, коментира, че договорите за информационно обслужване „капсулират средата и дезинформират публиката, тъй като предават онова, което местната власт иска да чуе“. Димитрова съобщи, че за последните години община Благоевград е раздала близо 1 млн. лева на кръг от 15-20 медии, а сумите са нараснали главоломно през 2019 г., когато имаше местни избори.

Важно е обаче Павол Салай да обърне внимание на исковете срещу Биволъ, които застрашават първата българска разследваща медия със съсипия …

Авантаж