Утре ще депозирам своята оставка от поста президент на Република България, обяви в извънредно обръщение към народа тази вечер Румен Радев от Гербовата зала. „Предстои ни битката за бъдещето на Отечеството. Готови сме, можем и ще успеем“, каза той. Постът на държавен глава ще поеме досегашният вицепрезидент Илияна Йотова.
„Преди 9 години вие ми гласувахте доверието да работя за България на поста президент. Направихте го отново през 2021 година. Чест и отговорност, които се стараех да оправдая. Обстоятелствата наложиха седем пъти да назначавам служебни правителства. Днес за последен път се обръщам към вас като президент на нашата България. На първо място да поискам прошка. Благодаря ви за търпението.“, каза президентът.
„Вашето доверие ме задължава да защитя държавността и нашето бъдеще. Време е да сложим край на примирението, безразличието“, каза още той. „Благодаря на всички честни хора, чиито ръкостискания ми вдъхваха сили“, заяви още той. Радев благодари на екипа си и на всички хора, с които е работил, както и на съпругата си.
Какво казва Конституцията?
Българският основен закон е предвидил ясно стъпките при подобна политическа ситуация. Съгласно Глава четвърта, ето как би изглеждала хронологията на една оставка.
Актът на напускане – противно на очакванията, оставката на президента не се подава пред парламента. Според чл. 97, ал. 1, т. 1, тя се депозира в Конституционния съд.
Кой поема кормилото? В момента, в който правомощията на президента бъдат прекратени, държавата не остава без лидер. Неговите функции се поемат от вицепрезидента Илияна Йотова (чл. 97, ал. 3).
Сценарият „Двойна оставка“. Тук ситуацията става още по-сложна. Ако и вицепрезидентът Йотова подаде оставка (например, за да се включи в същия политически проект), властта преминава в ръцете на председателя на Народното събрание. През уикенда Рая Назарян вече потвърди готовността си да поеме поста, следвайки буквата на закона (чл. 97, ал. 4).
Часовникът започва да тиктака: Веднъж приета оставката, страната влиза в режим на спешни избори. Те трябва да бъдат проведени в рамките на двумесечен срок (чл. 94).
Макар България да не е виждала оставка на президент, историята помни драматичното оттегляне на вицепрезидента Блага Димитрова през 1993 г. Тя напусна поста си в знак на остро несъгласие с Желю Желев, заявявайки, че иска да остане „свободен гражданин“, а не заложник на прикрити действия. Нейният акт пред Конституционния съд остава единственият пример за доброволно оттегляне от върха на държавата до момента у нас.