Подписването на меморандума за разбирателство между САЩ и Иран оставя Израел в стратегическа изолация. Регионални фактори като Иракски Кюрдистан и Азербайджан, на които Тел Авив е разчитал за логистична и жива сила при евентуална сухопътна операция, категорично се дистанцират от конфликта. Новият дипломатически формат за Ливан, създаден от Вашингтон без израелско участие, потвърждава радикалната промяна в американската близкоизточна доктрина.
Кабинетът на Бенямин Нетаняху е изправен пред безпрецедентна криза в отношенията със своя ключов стратегически донор в лицето на Съединените щати. Настоящото недоволство в Тел Авив не е просто дипломатическо търкане, а структурен трус, предизвикан от подписването на официален „меморандум за разбирателство“ между Вашингтон и Техеран. Започналите в Швейцария дискусии по изготвянето на цялостна „пътна карта“ за окончателно нормализиране на американско-иранските отношения на практика изваждат Израел от досегашното му уравнение на сигурност.
Вътрешнополитическите анализатори в еврейската държава вече не спестяват острите оценки, определяйки случващото се като катастрофална капитулация на Белия дом пред ислямската република. Характерен пример за това дълбоко разочарование са думите на Нимрод Новик, бивш старши съветник на покойния израелски лидер Шимон Перес, който открито заявява, че голяма част от израелското общество, подкрепяло безрезервно администрацията на Доналд Тръмп, днес се чувства предадено и изоставено в упор пред един военен и икономически субект с огромен потенциал.
Този обрат пренарежда вътрешните баланси в самия Израел
Най-радикалните елементи в управляващата коалиция, олицетворявани от министъра на финансите Бецалел Смотрич и министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, реагират на американското оттегляне с ескалация на реториката. Те настояват за преминаване към напълно самостоятелно водене на войната срещу Иран, като крайната цел е дефинирана като насилствена смяна на режима в Техеран.
Подобна линия на поведение среща одобрение сред определени кръгове в генералитета и специалните служби. Новият директор на Мосад, Роман Гофман, чието назначаване бе лично форсирано от Нетаняху с цел по-строг контрол над разузнавателния апарат, твърди в свои доклади, че ведомството му е съхранило достатъчно оперативни мрежи и ресурс на иранска територия, за да провокира вътрешен държавен преврат.
Тези твърдения обаче се сблъскват с по-прагматичния подход на самия премиер, който си дава сметка за реалния баланс на силите. Според последните анализи на военното разузнаване Иран е успял да възстанови и дори да модернизира значителна част от ракетния си арсенал, което прави всяка мащабна солова акция на Израел изключително рискована без логистичното, спътниковото и техническо обезпечаване на Пентагона.
Вместо директен сблъсък с Техеран,
израелското ръководство се опитва да компенсира стратегическия вакуум чрез поддържане на висока интензивност на бойните действия в Ливан. Нетаняху декларира, че армията няма да се изтегли от ливанска територия, докато не бъде постигнат пълен разгром на шиитското движение „Хизбула” и не се изгради трайна буферна зона по северната граница. Тази упоритост обаче превръща мирния процес между САЩ и Иран в заложник на регионалната тактика.
Прилага се своеобразна система на взаимен натиск, при която всяка израелска вълна от въздушни удари по Бейрут или Южен Ливан води до координиран ирански отговор под формата на периодично затваряне и отваряне на корабоплаването през Ормузкия проток. Техеран ясно поставя условието, че прекратяването на огъня в Ливан и изтеглянето на ЦАХАЛ са интегрална част от голямата сделка с Вашингтон. Американският президент е принуден да се съобразява с тези геоикономически реалности, засягащи глобалния петролен пазар, което обяснява и все по-грубия език, който Белият дом използва спрямо Нетаняху.
Илюзията за кюрдската пехота и логистичният абсурд
Основният въпрос, който извежда на преден план дефицитите на Тел Авив, е липсата на достатъчно жива сила. Този кадрови глад извади на бял свят секретна информация за минали планове на израелското разузнаване.
Според разсекретените планове, израелските военновъздушни сили са поели ангажимент да осигурят пълно въздушно превъзходство и огнева поддръжка за кюрдските формирования по време на евентуално нахлуване. Проектът е предвиждал първата вълна в Западен Иран да включва корпус от близо 10 000 кюрди, преминали специализирано обучение и оборудвани с модерно западно оръжие.
Логистичните разчети са се основавали на предположението, че тези предни отряди ще разполагат със значителни оръжейни депа, предназначени за раздаване на местното кюрдско население в Иран, за което Мосад е смятал, че ще осигури стотици хиляди доброволци в момента на пресичане на границата.
Няма обаче нито едно сериозно доказателство, че кюрдските маси в Иран са били готови за масово самоубийствено въстание в полза на външни геополитически играчи. Освен това Анкара, водена от собствените си екзистенциални страхове от появата на консолидирана кюрдска държавност, декларира готовност да окаже директна военна помощ на Техеран за ликвидиране на подобно нахлуване.
Когато детайлите по плана станаха публично достояние, ръководството на Иракски Кюрдистан в Ербил побърза категорично да се разграничи от израелските намерения, за да запази международния си легитимен статут. Кюрдската автономна власт предприе бързи административни и силови мерки – създадените специални части бяха разпуснати, а доставеното от Израел модерно въоръжение беше конфискувано от местните сили за сигурност.
Азербайджанският вектор и границите на прагматизма в Баку
Вторият основен стълб, на който Израел се надяваше да изгради преден пост срещу Иран, е Азербайджан. Партньорството между Баку и Тел Авив има дълга история и ясни икономически измерения. Израел покрива близо половината от своите нужди от суров петрол чрез внос по тръбопровода Баку – Тбилиси – Джейхан. В замяна на това боеспособността и технологичното превъзходство на азербайджанските въоръжени сили се дължат в огромна степен на израелския военнопромишлен комплекс. Още през 2011 г. израелската компания Aeronautics изгради съвместен завод за производство на безпилотни летателни апарати в Азербайджан. Година по-късно държавният гигант Israel Aerospace Industries сключи мащабен договор за доставка на оръжие на стойност 1.6 милиарда долара, което съставляваше над 40 процента от целия военен бюджет на Баку за съответния период. Азербайджан беше и първият чуждестранен клиент, който закупи и интегрира в своята отбрана противоракетната система „Железен купол“. Президентът Илхам Алиев никога не е крил тези връзки, като в разговорите си с американски конгресмени и дипломати често ги изтъкваше като доказателство за геополитическото синхронизиране на страната му с оста Вашингтон-Тел Авив.
Наскоро обаче американската телевизионна мрежа CNN изнесе класифицирана информация, произтичаща по всяка вероятност от средите на американското разузнаване, която хвърли светлина върху по-дълбоките и опасни планове на ЦАХАЛ (Войскови сили за отбрана на Израел). Според разследването, територията на Азербайджан е била подготвяна като основна стартова площадка за сухопътни операции и диверсионна дейност срещу Северен Иран.
Докладът посочва, че по време на активната фаза на кризата Израел тайно е разположил елитни специални части и технически персонал от разузнаването в южните райони на Азербайджан, непосредствено до иранската граница и в близост до стратегическия ирански град Табриз. От тези бази са управлявани разузнавателни дронове и са провеждани операции по събиране на данни в дълбочина на иранска територия.
За разлика от предишни медийни разкрития, този път официален Баку реагира изключително остро и нервно. Говорителят на посолството на Азербайджан във Вашингтон излезе с официално опровержение, декларирайки, че страната му категорично отхвърля твърденията за използване на нейна територия за враждебни действия срещу трети страни. Политическото ръководство на Азербайджан си дава сметка, че Техеран притежава дълга историческа памет и ресурси за болезнен асиметричен отговор, поради което опитите на новия шеф на Мосад да съживи „азербайджанския коридор“ са обречени на неуспех.
Дипломатическото изолиране на Израел и ливанският капан
При тази конфигурация пред Нетаняху остава единствено ливанското направление, което той се опитва да експлоатира вътрешнополитически като доказателство за успешна отбранителна стратегия. Но дори и там обществената подкрепа се топи. Данните, изнесени от израелския телевизионен канал ITON TV, са стряскащи за управляващата коалиция – близо 92% от израелските граждани смятат, че кампанията срещу Иран е стратегически загубена и страната е навлязла в задънена улица. Натискът върху премиера се засилва и от факта, че военните действия в Ливан започват да произвеждат обратен ефект на международната сцена.
След поредица от остри предупреждения от страна на Доналд Тръмп относно цивилните жертви при израелските удари в Южен Ливан Вашингтон предприе ход, който демонстрира новата степен на изолация на Израел. Американската администрация инициира създаването на нов Ливански мирен комитет, от чийто състав Израел беше напълно изключен. Новият орган за управление на кризата включва представители на САЩ, Иран, Ливан, Катар и Пакистан. Включването на Техеран и Пакистан при пълното игнориране на Тел Авив е ясен знак, че Белият дом е прехвърлил тежестта на решението върху държавите, които реално контролират и финансират процесите на терен.
Тази еволюция в американската позиция не се дължи на хуманитарни подбуди или промяна в ценностната система на Доналд Тръмп. Мотивацията му е чисто прагматична – американският президент се стреми към бързо и устойчиво затваряне на иранското досие преди междинните избори за Конгреса, за да предотврати икономически сътресения в САЩ.
Стабилизирането на региона обаче е невъзможно, докато израелската армия продължава сухопътните и въздушните си операции в Ливан. За Белия дом политическото оцеляване на Нетаняху и амбициите на неговите радикални министри вече нямат онази тежест, която имаха в миналото. Израел е оставен сам да прецени лимитите на своята военна машина, докато геополитическата реалност около него се договаря директно между Вашингтон и Техеран.
Поглед.инфо