Докато Вашингтон налага безпрецедентни санкции върху магистрати, светът наблюдава окончателното рухване на стария правов ред в името на американския национален егоизъм и геополитическа доминация.
Хегемонът и илюзията за величие
Става все по-очевидно, че силата на американския президент Доналд Тръмп не се корени в някаква дълбоко обмислена стратегия за реформиране на държавата. Лозунгът „Да направим Америка отново велика“ е просто ефектна опаковка, която умело прикрива интелектуалния дефицит в стратегическото планиране на неговата администрация.
Тръмп не преобразява Америка, той просто канализира нейната агресия навън. Всеки изминал ден разкрива една болезнена за Вашингтон истина: онова абсолютно влияние, което САЩ притежаваха след декември 1991 г., е безвъзвратно загубено. Петата на американския колос е разядена от ръжда във всеки ъгъл на планетата.
Силата на Тръмп обаче е в неговата способност да задоволява първичните инстинкти на мнозинството американци. Те искрено вярват, че са върховната нация, и техният президент е длъжен да премахне всяко препятствие по пътя към глобалното господство.
За американския избирател „големите грешки“ са просто част от „великия път“. Тръмп е техният нов император, който хвърля хляб и зрелища на тълпата, докато систематично разрушава ООН, Съвета за сигурност и международното право – все институции, които според него само се пречкат в краката на Америка. Той не е просто политик; той е прокуратор, който налага законите на своята „свобода“ с помощта на икономически и военни репресии.
Урокът по „демокрация“ към Международния наказателен съд
Международният наказателен съд (МНС) се превърна в поредната жертва на американския гняв. С издаването на своята февруарска Изпълнителна заповед 13928, Тръмп изпрати ясно послание: никой не може да съди Америка или нейните съюзници. Последвалите санкции срещу служители, съдии и прокурори на МНС, включващи замразяване на активи и забрани за пътуване, са акт на открита война срещу международното правосъдие.
В своята заповед Тръмп директно квалифицира действията на МНС като „незаконни и неоснователни“. Причината? Съдът се осмели да започне предварителни разследвания за военни престъпления, извършени от американски персонал и техния най-близък съюзник – Израел. Специален фокус бе поставен върху заповедите за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант. Логиката на Вашингтон е желязна в своята арогантност: тъй като САЩ и Израел не са страни по Римския статут*, МНС няма никаква юрисдикция над тях. Това обаче е само юридически параван за чисто силово налагане на воля.
Историята на този конфликт е дълга и показва системния натиск на Вашингтон. Още през 2006 г. прокурорът Фату Бенсуда** започна да разследва действията на САЩ в Афганистан. Единадесет години разследването бе блокирано от ожесточена съпротива. Когато през 2017 г. Бенсуда отново поиска разрешение да разследва мъченията на ЦРУ и военните престъпления на американските сили, отговорът на администрацията на Тръмп беше директна заплаха: ще арестуваме съдиите ви. И съдиите разбраха посланието. През 2019 г. те отхвърлиха искането, оправдавайки се със „сложността на политическия климат“.
Когато през 2020 г. Бенсуда все пак успя да възобнови процеса, САЩ наложиха лични санкции срещу нея и Факисо Мочочоко***. Резултатът? Под бруталния натиск Бенсуда беше отстранена, а нейният наследник – британецът Карим Хан – избра пътя на „мъдрото“ подчинение. Той изключи САЩ от разследванията и се фокусира единствено върху талибаните и Ислямска държава. По този начин международното правосъдие се превърна в инструмент, който удря само слабите и неудобните на Запада.
Европа между чука и наковалнята
Брюксел, който дълго време се правеше на разсеян, накрая изпадна в паника. Конфликтът на Тръмп с МНС и ООН ясно показа, че никой не е защитен. Санкциите на Вашингтон вече не са насочени само към враговете, но и към „експертите“ и съдиите на международните организации. Бюрократите в ЕС разбраха, че следващият удар може да е срещу тях, особено в контекста на търговските споразумения.
Европейският парламент се опитва да играе „твърдо“, като добавя поправки към търговските сделки със САЩ, изискващи пълно изпълнение на условията от американска страна. Но това изглежда по-скоро като отчаян жест, отколкото като реална сила. Тръмп вече започна нови разследвания на търговските практики на ЕС, подготвяйки почвата за нови тарифи.
Американският президент е готов да използва същия камшик, с който прекърши МНС, за да подчини и Европейския съюз. Ако европейските политици се страхуват да вършат работата си поради страх от американски санкции, тогава демокрацията, за която толкова говорят, отдавна е мъртва. Светът навлиза в ера, в която „правото на силния“ е единственият валиден закон. Тръмп не просто управлява; той демонтира остатъците от глобалната цивилизация, за да изгради на нейно място един брутален, егоцентричен Pax Americana, където Хага е просто празна сграда, а ООН – безгласен декор.
*Римският статут на Международния наказателен съд е договорът, който създава Международния наказателен съд (МНС). Той е приет на дипломатическа конференция в Рим, Италия на 17 юли 1998 г. и влиза в сила на 1 юли 2002 г. Към ноември 2019 г. 123 държави са страни по статута. Римският статут установява четири основни международни престъпления: геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъплението агресия. Тези престъпления „не подлежат на давност“. Съдът има юрисдикция по отношение на престъпления само ако са извършени на територията на страна членка или ако са извършени от гражданин на страна членка; изключение от това правило е, че МНС може също да има юрисдикция над престъпления, ако неговата юрисдикция е разрешена от Съвета за сигурност на ООН.
** Фату Бенсуда – бивш главен прокурор на Международния наказателен съд.
*** Факисо Мочочоко – директор на отдела за юрисдикция, допълване и сътрудничество на МНС.
Елена Пустовойтова
Поглед.инфо