Уникална изложба в Бургас

Ценни възрожденски накити и автентични щампи ще бъдат представени в изложбата „Дух и материя. Златарското изкуство по българските земи“. Експозицията разказва за българското Възраждане чрез предмети, които съчетават майсторство, красота, вяра и символика.

Изложбата ще бъде открита на 17 септември 2026 г. от 18 часа в КЦ „Морско казино“, зала „Александър Георгиев – Коджакафалията“. При откриването входът ще бъде свободен. Експозицията ще остане в Бургас до 30 октомври 2026 г., а през останалото време ще може да бъде разглеждана от 9:00 до 20 часа с входни билети.

Духът претворява материята. Той дава пластичен език на различни епохи, чрез който нашите предци продължават да разговарят с нас и днес. Именно този разговор между материалното и духовното е в основата на изложбата.

Артефактът не е просто предмет. Той е носител на памет, символи и послания. Накитите имат свой пластичен език – чрез формите, орнаментите и символите те разказват за принадлежност, идентичност и обществен статус. Щампите от своя страна носят специфичен разказ за ролята на църквата, поклонничеството и силата на вярата. В този смисъл експозицията прави интересен паралел между майсторската продукция на златарските работилници и духовния подем на Възраждането.

Посетителите ще видят пафти, подбрадници, тепелъци, гривни и други възрожденски накити, които в миналото са имали не само декоративна, но и важна идентификационна функция. Основната част от колекцията се състои от женски накити. В съчетание с традиционния костюм те са превръщали жените в истински „царици“, както ги описват пътешественици, обикаляли българските земи през Възраждането.

Великолепието на традиционните накити се вижда и във фината изработка на конкретните артефакти. Те са създадени с различни техники като отливане, изчукване, филигран и клетъчен емайл.

Накитите са изработвани в златарските ателиета на редица възрожденски градове и занаятчийски центрове – Чипровци, Враца, Видин, Сливен, Панагюрище, Пазарджик, Тетевен и други.

Интересен акцент сред артефактите са кутийките-амулети и кутийките за енфие, украсени с гравирани флорални и зооморфни мотиви. Всеки от тези предмети носи следите на времето, в което е създаден, но и свидетелства за високото майсторство на хората, които са го изработили. В тях материалът се превръща в израз на отношение към красотата, вярата и човешката идентичност.

Редом с накитите са експонирани и възрожденски щампи (гравюри), които допълват представата за духовния и всекидневния живот на българите през епохата на Възраждането. Те са били купувани при поклоннически пътувания до свети места – български и светогорски манастири. Представляват хартиени икони с изображения на Богородица, Иисус Христос, светци или манастирски комплекси. Понякога по пътищата са ги предлагали странстващи монаси – таксидиоти. Пренасяни сгънати или свити на руло, щампите грижливо се поставяли в дървена рамка и били окачвани на видно място в най-хубавата стая на дома.

Тези графични произведения били знаци на вярата, средство за религиозна идентификация и форма на патриотична просвета. Те не просто украсявали дома, а били част от духовния свят на неговите обитатели. Съчетаването на накити и щампи в една експозиция позволява да се видят две различни проявления на възрожденската култура – едната свързана с празничния облик, красотата и социалната принадлежност, а другата – с вярата, духовността и религиозната памет.

Сбирката е предоставена от Антонио Василев – колекционер с траен ангажимент към опазването и популяризирането на българското културно наследство. Той е сред основателите на Съюза на колекционерите в България и негов заместник-председател. Антонио Василев е посветил значителна част от своята дейност на това този опит да бъде съхранен и пренесен през времето. Изложбите с негови колекции се радват на траен интерес в различни градове на страната и дават възможност ценни артефакти да достигнат до широка публика.

Гостуването на изложбата в Бургас е част от инициативата на града да развива своята културна програма и е в подкрепа на кандидатурата му за Европейска столица на културата през 2032 г.