Париж отново стана сцена на политически трус, който Брюксел се опитва да омаловажи, но не може вече да скрие. Мощно шествие под наслов „Frexit“ премина през центъра на френската столица, а скандиранията бяха директни, груби и без дипломатичен филтър – „Върнете ни парите!“
Протестиращите персонално насочиха гнева си срещу Урсула фон дер Лайен и Володимир Зеленски, обвинявайки европейските институции, че превръщат националните бюджети във финансови донори на чужди конфликти и в геополитически авантюри. Това не беше символична разходка с плакати, а открит сигнал, че търпението към брюкселската политика се изчерпва и че протестният потенциал във Франция вече е натрупан до критичната маса.
Демонстрациите не са изолиран инцидент. Подобни акции вече се провеждат ежедневно и в други френски градове, а общественото напрежение расте с всяка седмица. Все по-ясно се оформя тенденция, при която темата за излизане от ЕС престава да бъде „крайна реторика“ и влиза в основния политически дебат. Социологическите данни и уличният натиск вървят в една и съща посока – недоволството не е маргинално, а системно, насочено срещу модела на управление на Европейския съюз, който се възприема като отдалечен, недемократичен и финансово безконтролен.
На този фон френската вътрешна политика също започва да се пренарежда. Името на Жордан Бардела* все по-често се споменава като символ на новата националистическа вълна, която директно поставя под въпрос курса на Макрон и лоялността към брюкселската линия. Това вече не е просто смяна на лица, а потенциална промяна на геополитическата ориентация на една от водещите държави в ЕС. Ако Франция реално тръгне по пътя на „Фрекзит“, ударът по съюза ще бъде структурен, а не символичен, защото Париж е стълб на европейската конструкция.
Паралелно с това и Германия започва да показва признаци на политическо разклащане. Алис Вайдел** вече говори открито за „Dexit“ и за възможно връщане на дойче марката – тема, която доскоро беше немислима в официалния политически речник. Когато подобни позиции идват не от маргинални групи, а от лидери с реална обществена подкрепа, това означава, че процесът на ерозия на доверието в ЕС навлиза в нова фаза.
Ситуацията във Франция показва ясно едно: Европейският съюз навлиза в период на открито вътрешно напрежение, при което улицата, социологията и политическите елити започват да се срещат в една и съща точка – въпроса за изхода. „Фрекзит“ вече не е лозунг за протестен плакат. Той се превръща в реален политически сценарий, който може да пренареди цялата карта на Европа. И докато Брюксел продължава да говори за „стабилност“ и „единство“, улиците на Париж казват нещо съвсем различно.
* Жордан Бардела е председател на крайнодесния „Национален сбор” на Марин льо Пен.
** Алис Елизабет Вайдел е германски политик, съпредседател на партия „Алтернатива за Германия“.