България е сред най-въглеродоинтензивните икономики в Европейския съюз през последните години. Нейният енергиен сектор е изграден от въглищата и индустриалната стратегия на един вече минал период. Към днешна дата завещаното се сблъсква с климатичните цели, засиленото внимание от страна на инвеститорите и геополитическите сътресения. Но в ТЕЦ „Бобов дол“ се създава нещо ново. Мястото, сега се препозиционира като разнороден енергиен център, създаден върху втечнен природен газ (LNG), биомаса, слънчева енергия и водород.
В основата на тази значима промяна е д-р Христо Ковачки – предприемач и учен, който работи в българския енергиен сектор вече повече от 20 години. Той е председател на Асоциацията за декарбонизация и енергийна сигурност (АДЕС), като ролята му е от изключително значение. За него модернизацията е същевременно търговска стратегия и техническа мисия.
Ковачки е сред първите в страната, които разбират ползата на технологията с модулни газови двигатели за топлофикационни централи на въглища, въвеждайки системи, които повишават ефективността и намаляват емисиите. Той е допринесъл и за изграждането на първата и към момента най-голяма газова турбина на „General Electric“ в топлофикационната централа в Плевен, като заменя мазута с природен газ. Към днешна дата той управлява над 300 мегавата мощност от газови двигатели. Някои от тях вече работят или към момента се изграждат в няколко въглищни централи.
Промените в „Бобов дол“ преминават в няколко фази. През 2018 г. централата започна да заменя част от използваните въглища с биомаса, като това води до намаляване на потреблението на въглища с 20%. Най-голямата държавна въглищна централа в България – ТЕЦ „Марица Изток 2“ – използва същият метод, след като технологията вече е доказала ефективността си.
На следващият етап, заедно с регионални партньори, през 2023 г. започна изграждането на 100-мегаватов (пикова мощност) соларен парк, където е било бившето шламохранилище. Близо до там се работи по инсталация, проектирана да преработва биомаса във високоенергиен биогаз, генериращ 6,9 мегавата електроенергия. На 72 км южно от София, комбинираният комплекс от соларни и биогаз мощности, има задача да обслужва повече от електроенергийната мрежа. Той е планиран да бъде основен за регионалното развитие, включвайки планове за индустриален парк, насочен към енергоинтензивни сектори като центровете за данни – пазар, който се увеличава с годишен темп отблизо 7%.
Ковачки е на мнение, че центровете за данни са много енергоемки.
„Можем да предложим топлинна и електрическа енергия на индустриалните потребители на преференциални цени. Идеята е да развиваме не просто индустрията, а региона като цяло, като Бобов дол се превърне в ключов индустриален център“, споделя Ковачки.
В мястото, което дълги години е било свързано с минното дело и тежката промишленост, сигурната и конкурентно оценената енергия ще е от съществено икономическо значение.
Постигането на въглеродна неутралност (net zero) остава процес, който ще бъде наблюдаван и през следващите години, въпреки разрастването на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Ковачки е на мнение, че газът ще служи като преходно гориво. Планираното трасе на Вертикалния газов коридор, който ще преминава пряко през района, се забърза след като руската инвазия в Украйна наруши определените маршрути за доставка. Като реакция на тези действия, „Бобов дол“ реализира 2-километров тръбопровод, който свързва централата с националната газова мрежа, което осигури достъп до тръбен газ и втечнен природен газ (LNG), доставян на гръцките терминали. Когато коридорът бъде напълно готов, неговото стратегическо значение ще е още по-голямо.
„Коридорът има капацитет да изпомпва милиарди кубически метри втечнен природен газ от терминалите в Гърция в близост до ТЕЦ „Бобов дол“, на мнение е Ковачки, като говори за топлоелектрическата централа на компанията. За нея това гарантира преходно гориво с по-ниско въглеродно съдържание, което да поддържа нейните котли и бъдещото високоефективно газово когенерационно производство.
Бъдещите планове са още по-големи. Ковачки и неговият екип са регионални партньори със световни технологични лидери американската „GE“ и финландската „Wärtsilä“. Те анализират и модерни турбини и системи за гъвкаво производство на енергия. Планове включват 200-мегаватова електроцентрала с комбиниран цикъл, снабдена с газово-водородни турбини и парна турбина. Водородът ще се произвежда на място чрез електролиза, захранвана от възобновяема енергия. Така соларният парк ще се интегрира в по-широка система за декарбонизация.
Функционира и 160-мегаватчасова батерийна инсталация за стабилизиране на производството и компенсиране на колебанията при възобновяемите източници, като се очаква да бъде напълно готова в средата на 2026 г.
Дигиталният надзор също е важна част от стратегията за работа. Ковачки е на мнение, че изкуствения интелект е инструмент за проследяване и токенизиране на производството и потреблението на електроенергия.
„Изкуственият интелект позволява пълна прозрачност, в смисъл че ни дава възможност да идентифицираме точно какво гориво е използвано за производството на електроенергията и да проследим веригата на доставки от суровините до крайния продукт“, казва той.
Преобразяването на „Бобов дол“ отразява по-широко пренастройване в Централна и Източна Европа, където базираните на въглища системи се препроектират под икономическо и политическо влияние. Трансформацията обаче ще отнеме време, тъй като за нея са необходими преходни горива, търпелив капитал и технологична адаптация. Ако цялостната стратегия се реализира, ТЕЦ „Бобов дол“ ще се преобрази в диверсифициран енергиен комплекс и индустриален център от съществено значение.