Борисов целеустремено върви по пътя на Тодор Живков. Както и друг път съм казвал, вероятно ще приключи като него – изоставен и предаден от своите.
Ако някой си мисли, че ГЕРБ е Борисов и Борисов е ГЕРБ, то със сигурност знакът за такова отъждествяване вече е пречупен. Борисов се оказа ненужен на съпартийците си. Гласоподавателите на ГЕРБ са назначени в администрациите и ще гласуват на избори за заплатите си. За клиентелата от фирми (корпоративният вот) няма значение кой дава парите – важно е да има пари и да печелят нагласени обществени поръчки.
Днешният фарс в парламента с неприетата оставка на Делян Добрев доказа, че лобито на Цветанов в общинските и областни структури на ГЕРБ, включително и сред депутатите, не само е по-силно от това на Борисов, а показа, че Борисов всъщност изобщо няма лоби и влияние в партията си.
Премиерът на България обикаля държавите все едно е президент или външен министър, без да си дава сметка, че партията му е овладяна и във всеки един момент може да бъде шутиран от министър-председателското кресло. А кандидатите за неговия стол са много, начело с капиите на Делян Пеевски и съратника му Цветан Цветанов.
Цветанов си присвои ГЕРБ, докато Борисов блее белотите и брои отчисленията. Предадоха го.
Парите и интересите в енергийния сектор надделяха. Разколът в ГЕРБ е факт.
Стоян Тончев