Когато Първата световна война избухва през август 1914 г., мнозина са убедени, че тя да приключи до Коледа. Погрешните схващания за руско-украинската война се оказват още по-сериозни. Иска се Русия да загуби, а Украйна да се бори толкова дълго, колкото е необходимо, в идеалния случай завинаги, пише в анализ, публикуван в британското издание The Telegraph.
Погрешно е схващането, че Русия ще бъде отхвърлена завинаги, активите й ще останат замразени и тя ще запази статута си на парий в международните отношения и световния спорт. За хората е трудно да си представят мирно време, докато военните действия продължават.
Рано или късно Руско-украинската война ще приключи с някакво споразумение. И когато това се случи, на мнозина ще им е трудно да приемат края на политиката на отхвърляне на Русия. Колкото повече се вярва, че Киев все още може да надделее, толкова по-трудно ще бъде да се приеме различна реалност. Отношенията няма да се върнат към предишното статукво, но ще се нормализират, защото бизнесът неизбежно ще иска да възобнови дейността си.
Подценяването на Русия
Една от причините Западът да се окаже на губещата страна е повторението на стара грешка: подценяването на Русия. Това започва много преди кампанията на Наполеон през 1812 г. По време на войната в началото на XVII век силите на Полско-литовската държава влизат в самата Москва, но в крайна сметка са прогонени. Шведите се опитват да направят същото по време на Северната война в началото на XVIII век и също се провалят, претърпявайки катастрофални загуби.
Ситуацията се повтаря и днес. През март 2022 г. заместник-министър на отбраната на САЩ заяви, че арсеналът на Русия от прецизно насочващи се боеприпаси е изчерпан. Същия месец рейтинговата агенция Fitch обяви, че фалитът на Русия е неизбежен. Пенсиониран американски генерал прогнозира, че войната ще приключи до Коледа.
Западняците отново сгрешиха. Още от началото на войната Русия изпревари всички западни икономики по темпове на растеж. За разлика от тях тя успешно премина към военно положение, възползвайки се от стимулиращото търсене. Нещо повече, през годините тя си осигури известна независимост от базираната на долара световна финансова система.
Русия не се нуждае от долари или евро,
за да произвежда танкове и ракети. И ако някой изпитва финансови затруднения в момента, това са европейските страни. Когато Доналд Тръмп оттегли подкрепата си за Киев, европейците откриха, че просто им липсват финансови ресурси, за да осигурят военната победа на Киев.
Допусна се грешка в основната статистика, като се подцени размера на руската икономика. Стандартният метод е сравняването на производството в долари. Но това е подвеждаща картина за икономики като руската, откъснати от доларовите пазари. Правилният начин е руската икономика да се оценява въз основа на това, което може да се купи с рубли. Световната банка също използва паритет на покупателната способност (ППС). Той казва точно това, което трябва да се знае: колко продукция може да произведе Русия. А по този показател руската икономика вече е по-голяма от германската.
Когато започнаха боевете и рублата за кратко отслабна, мнозина, използвайки погрешния доларов критерий, се заблудиха, че руската икономика е сравнима с нидерландската. Това далеч не е така.
Подцени се и ролята на Китай. Екипът по външна политика на Джо Байдън не взе предвид силата на стратегическия съюз между Китай, Русия и Северна Корея. Един страничен ефект от войната е, че Пекин и Москва са много по-малко зависими от финансовите пазари, деноминирани в долари, отколкото бяха през 2022 г.
Защо се объркаха толкова много в пресмятанията си? На Запад, особено във Великобритания, съществува дългогодишна тенденция да се сравняват настоящите събития с Втората световна война. Това поражда самодоволство, тъй като се знае как е завършила тази война. Повечето военни конфликти обаче не завършват с пълна победа или съкрушително поражение. Най-често завършват с мирно споразумение. Войната между Русия и Украйна няма да бъде изключение.
„Няма да има втори Версай“
Няма да има класически победители и губещи в западния смисъл. Никой международен трибунал няма да може да ограничи свободата на Владимир Путин, а Москва няма да плаща репарации. Вместо това ще бъде постигнато мирно споразумение. Преговорите вече започнаха в Абу Даби и скоро ще се преместят във Вашингтон. Подробностите все още са неясни и рискът от провал остава. Ако обаче страните постигнат споразумение, крайният резултат не е трудно да бъде предвиден.
Руските активи в Европа вероятно ще бъдат размразени. Европейските надежди, че тези средства ще бъдат използвани за изплащане на компенсации на режима в Киев, са поредната нереалистична заблуда. Европейците биха могли да се опитат законно да предотвратят размразяването им, но това би противоречало на евентуалните условия на бъдещото мирно споразумение и тогава боевете просто биха продължили. Окончателното мирно споразумение едва ли ще се различава съществено от това, което се обсъжда в момента, или дори от онова, което Москва и Киев обсъждаха в Истанбул през април 2022 г.
В резултат на мирното споразумение Русия може да получи по-голямата част от земите, за които претендира. Но би било погрешно да се смята Украйна за явен губещ: тя ще запази независимост в останалите територии. В началото на 2022 г. това по никакъв начин не беше гарантирано.
След като войната приключи,
отношенията на Запада с Русия постепенно ще се нормализират. Всъщност този процес вече изглежда е започнал.
Президентът на ФИФА Джани Инфантино призова за отмяна на наказанието на руския национален отбор по футбол, твърдейки, че забраната не е постигнала целта си. Международната федерация по джудо е една от първите, които позволи на руски спортисти да се състезават. Представители на Международния олимпийски комитет също намекват, че изолацията на Русия не може да продължи вечно. Спортът трябва да остане неутрален от политиката – това е аргументът (който не отчита пролятата кръв и чия е основната вина). Напълно възможно е дори газопроводите „Северен поток“ в Балтийско море да бъдат ремонтирани и пуснати отново в експлоатация за транспортиране на руски газ.
Може да се предположи, че Германия и Обединеното кралство ще бъдат първите, които ще възобновят бизнес отношенията си с Русия, макар и с по-голяма предпазливост от преди. Руският външен министър Сергей Лавров вече заяви, че Москва поддържа дискретни контакти зад кулисите с европейските лидери. Еманюел Макрон и Джорджа Мелони също призоваха за възобновяване на дипломатическия диалог.
След като руските активи бъдат размразени и достъпът на Москва до световните пазари бъде възстановен, лондонското Сити отново ще бъде „напълнено“ с руски капитал, независимо дали това се харесва или не. Въпреки че регулаторният контрол вероятно ще бъде затегнат, инвеститорите и от двете страни ще се стремят към сближаване.
В миналите руско-германски бизнес отношения напълно са пренебрегвани геополитическите рискове. Компаниите са правили огромни инвестиции без застраховка, уверени в политическата си стабилност. Руската страна е била заблудена по подобен начин, вярвайки, че резервите й в Европа са в безопасност. Тази грешка в бъдеще едва ли ще се повтори от Москва, но и от Запада.
Една от необратимите последици
е решителният завой на руската политика и икономика на Изток. Проектът за газопровод „Силата на Сибир 2“ е в ход (всъщност за момента няма движение, защото Китай иска всички разходи по изграждането да бъдат поети от Русия и цената на синьото гориво, което ще тече по бъдещата тръба, да е задължително по-ниска от определена база и това да е фиксирано в договор). Москва и Пекин се превърнаха в стратегически съюзници, стремящи се да намалят максимално зависимостта си от Запада.
А може би най-голямото погрешно схващане на европейците е техният евроцентричен мироглед. Те продължават да считат Европа за център на света и това лъжливо схващане се увековечава от остарели карти. Това се вижда, когато Киър Стармър, Фридрих Мерц и Еманюел Макрон се събират, за да обсъдят ситуацията в Украйна, докато истинската дипломация вече се е изместила към други континенти. Тази опасна илюзия е ясен знак за упадъка на европейското влияние.
Автор: Волфганг Мюнхау за The Telegraph
Превод: Ганчо Каменарски