България отдавна е в кома и и съвсем скоро българоубийците ще изключат животоподдържащите системи, завършвайки пъкленото си дело, коментира Ченалова
Бившата съдия Румяна Ченалова е имала пророчески сън за плача на агнетата и кървавата сеч в Странджа. Тя сподели във Фейсбук, че не я напуска усещането за спомена от бъдещето…
„Преди четири години сънувах сън. От онези – особените, които оставят усещане за прошепване от бъдещето и не се забравят. Пътувах в някаква пасторална, безбрежна, неземна красота – зеленина, свежест, безброй разноцветни полски цветя, бръмчене на пчели, полъх от крила на пеперуди. Раят.“, разказва бившата съдийка.
„Пътят се виеше и слизаше надолу, когато чух пищенето. Знаех /така е в сънищата/ че избиват агнетата. Някак си между омаята на разцъфналите поляни, ужаса в сърцето ми и стремглавото тичане ги виждах – бели, уплашени, безащитни, окървавени. Чувах писъците им – от страх, ужас, болка миг преди смъртта“, добавя тя.
„Стигнах края на пътя -мрачна неприветлива долчинка -без цветове, слънце и живот. Тъжна като душата ми“, споделя Ченалова.
„И ги видях -стотици хора, облечени в бяло. Сигурно бялото е някакъв символ, но не разбирам от сънища. Водеха ги децата. И пееха. Пееха като ангели. И тръгнаха нагоре по пътя -към слънцето“, разказва тя.
„Тези дни си спомних този сън. Събуди го пищенето на убитите в Странджа животни. Друг е въпроса кои точно са животните“, коментира дамата.
„Не вярвам в сънища и съновници. И не ги разбирам. Но наистина стигнахме дъното -долината на сенките и смъртта. България отдавна е в кома“, коментира тя.
Според нея съвсем скоро българоубийците ще изключат животоподдържащите системи и завършат пъкленото си дело.
„Агнетата пищяха. В пряк и преносен смисъл. Проля се кръв“, добавя тя.
„Не твърдя, че сънят е пророчески. Но не ме напуска усещането за спомен от бъдещето…
И вярвам – в кръговрата, баланса, хармонията, на които се крепи живота. Вярвам и в справедливостта – на която се крепи живеенето. Не дълбокият сън или сомнабулното лутане в настоящето, а огънят, който унищожава и създава. Вярвам в стремежа към слънцето“, споделя Румяна Ченалова.
„Не знам, счува ли ми се, но вече тътне долината на сенките. Слънцето ни чака“, добавя тя.