България не е Бойко Борисов, Сотир Цацаров и Делян Пеевски.

България е равностоен член на Европейския съюз и заслужава подкрепа и защита, когато европейските ценности и върховенството на закона са погазени, когато реално няма разделение на властите, когато икономическата и политическа власт е съсредоточена в определени лица, чиито действия са безконтролни и ненаказуеми, когато закона се използува за предупреждение, респресии, наказване, в нарушение на смисъла, целите и волята му.

Последното писмо на Румяна Ченалова до:

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪВЕТ
СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
ЕВРОПЕЙСКИ ОМБУДСМАН
ПОСЛАНИЦИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ в
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Обръщам се към Вас и за пореден път към Европейската Комисия с надеждата, че правата ми на гражданин на Европейския съюз, гарантирани от ДФЕС, са реални и европейските институции дължат еднакво уважение на всеки гражданин на Съюза, независимо от националната му принадлежност.
Още през 2015 год. в качеството си на съдия сигнализирах европейските институции за съществуващите в България тежки зависимости между изпълнителната, законодателна и съдебна власт в нарушение на принципа за разделение на властите и стандартите за независимост.Отговор няма и до настоящият момент. 

В същото време твърденията ми за безконтролност и зависимост на Главния прокурор от изпълнителната власт бяха подкрепени от констатациите на Венецианската комисия от 2016 год. „Съветският модел на прокуратурата трябва решително да бъде отхвърлен. Той я превръща в източник на корупция, шантаж и изнудване и създава възможност за използването ѝ за политически цели“. Това обяви в София председателят на Венецианската комисия Джани Букикио, който взе участие в конференцията на правосъдните министри на всички държави-членки на съвета на Европа, проведена през април 2016 год. Законодателната власт в България упорито отказва да предприеме каквато и да е реформа на прокуратурата и да въведе демократични форми на отчетност и контрол спрямо нейния ръководител, който е практически недосегаем. Задкулисната политическа протекция се осигурява чрез огромната политическа квота във Висшия съдебен съвет – избраните от парламента членове и зависимите лобита в самата съдебна система.

Подобни бяха и констатациите на европейските прокурори, които през 2016 год. извършиха анализ на модела на работа на българската прокуратура. Прокуратурата разполага с много данни за високопоставени корумпирани политици, но няма нито едно разследване. Държавното обвинение не действа в ключови моменти. Делата срещу силните политически фигури у нас се разследват в зависимост от успеха им на изборите. В анализа се препоръчва да се направят цялостни разследвания на скандалите с подслушване, в които беше намесен премиерът Бойко Борисов, както и да се създаде независимо звено по румънски модел, което да разследва корупцията. Анализът се спира върху скандалите с участието на премиера Бойко Борисов, които не бяха разследвани от държавното обвинение – „Яневагейт“, записаните разговори от премиерската къща в Банкя през 2013 год., както и делото за смъртта на Тодор Димов-Чакъра. Според доклада 2/3 от информацията на звеното за финансово разузнаване в ДАНС за подозрителни транзакции се отнася за политици, но тази информация не се разследва, а потъва в прокуратурата.
В Мониторинговия доклад за напредъка на България в сферата на правосъдието и вътрешните работи за 2016 год. се посочва: „Във връзка със сериозните твърдения за корупция и търговия с влияние в съдебната система, действия са били предприемани само след вътрешен и външен натиск, като органите са неспособни или нямат желание да започнат разследвания по своя инициатива“. Без промяна остават основните критики и препоръки към България – за липсата на резултати в борбата с корупцията, за непрозрачността на решенията на ВСС, за нуждата от реформа на прокуратурата и наказателния процес, както и за продължаване на съдебната реформа през промени в Закона за съдебната власт. В ЗСВ се приеха разпоредби, чрез които в действителност се утвърди механизма за влияние на политическата власт над съдебната. Половината от членовете на ВСС се избират от парламента, както и всички членове на Инспектората при ВСС. Всичко това доведе до безконтролната власт на главния прокурор като ръководител на една централизирана по съветски модел прокуратура. Срещу неудобни лица се образуват и огласяват проверки и дела, чието разследване продължава необосновано дълго, причинявайки необратими вреди по отношение на името, психиката и бъдещето на обвиняемите лица. Липсата на възможност за съдебен контрол върху основателността на повдигнатите обвинения и бездействието при разследването дава възможност чрез прокуратурата да се елиминират неудобните когато това е необходимо на политическата власт. Чрез лобитата си във ВСС и представителите на парламентарната квота, политическата власт разчиства пътя на лоялните към нея и Главния прокурор и наказва чрез образуване на проверки и дисциплинарни производства всеки магистрат, опълчил се на олигархичния модел и унищожаването на независимостта на съдебната власт.
В същото време, на фона на демонстративните PR-акции на прокуратурата, няма осъдени политици от висшите ешелони на властта за корупция. Недосегаеми остават Бойко Борисов и политиците около него, които е избрал. Многобройни скандали, свързани с личното участие на министър председателя, разкриващи намесата му в съдебната власт, останаха без последствия. Борисов се превърна в адвокат на Делян Пеевски и Главния прокурор Сотир Цацаров, ангажирайки по този начин линия на поведение спрямо тях. Поредица от сигнали срещу Сотир Цацаров, касаещи работата му като председател на Пловдивския Окръжен съд /вкл. за корупция/, не бяха проверявани.
Широко известният в обществото скандал известен като „Яневагейт“ разкри сериозни зависимости между премиера на Р. България, Главния прокурор и членове на ВСС, използвани за прикриване на престъпления, извършени от магистрати. Съдържанието на записите от „Яневагейт“ показа начина, по който се управляват службите в България – от хора на бизнесмена-депутат Делян Пеевски, начина по който се решава съдбата на банковата система, начина по който се решават кадрови въпроси от Висшия съдебен съвет – чрез пряка намеса на министър-председателя и в синхрон с волята на Главния прокурор.

Още през 2015 год. бивш министър на правосъдието посочи определените от Бойко Борисов граници на съдебната реформа – само доколкото реформата бъде одобрена от Главния прокурор.

Не по-малко скандален е случаят от 2017 год. известен като „Цумгейт“, демонстриращ грубата намеса на Главния прокурор в работата на бизнесмен и собственик на медия, включително отправяне на заплахи, който беше окачествен от премиера като „клопка на червени олигарси“. Вече не става дума за случайно изтекла информация, а за преднамерена, демонстративна и груба разправа с пазителите на законността.

Одраните окървавени агнешки глави пред сградата на ВСС, плакатите, разлепени около съдебната палата с надписи „Лозан Панов – съдията на олигархията“ са знак за началото на разправа по стандартите на мафията.

Глуха и сляпа остана прокуратурата за тези събития в крещящ контраст с медийните си изяви по далеч по незначителни за обществото прояви.

Контролираните /около 80%/ от Делян Пеевски медии също мълчат по тези толкова значими за българското общество проблеми. Превърнали се в глашатаи на недосегаемия Главен прокурор и свързаните с него политици те услужливо обслужват комфорта и интересите на управляващата политическа и икономическа класа. Всеки опит за свободно изразяване на мнение е удавен в реки от клевети, чието съдържание стига дъното на човешкото падение.

Българският парламент системно нарушава задълженията си, произтичащи от членството на България в ЕС. Приетите промени в закона за банковата несъстоятелност са в очевидно противоречие с нормите на приетата от ЕС Директива в тази област. Вместо да транспонира Директива 2014/42/ЕО, а по-рано и относимите рамкови решения, българският парламент създаде репресивният закон за конфискация без да е налице присъда. Погазени са правата на третите лица в производството по конфискация и правилата на Директивата са заменени с непознати правни механизми и условия. В

България не е приет антикорупционен закон при действието и задълженията и по Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията, Гражданската конвенция на Съвета на Европа относно корупцията, рамково решение относно корупцията в частния сектор, Конвенцията на ООН срещу корупцията и др.

През 2014 г. беше приета нова рамка за справяне със системните заплахи за върховенството на закона във всичките 28 държави от ЕС чрез процедура – инструмент за ранно предупреждение, който има за цел да предотврати ескалация на системните заплахи за върховенството на закона. Тази процедура беше приложена от Европейската комисия през 2016 год. по повод събитията в Полша – опитите за нарушаване принципа за разделение на властите, намесата в публичния сектор, подчиняване на медийната среда. За подобна ситуация в България сигнализирах още през 2015 год. с конкретни факти и с искане за задвижване на процедурата по чл.7 от ДЕС поради наличие на сериозни основания за нарушаването на върховенството на закона. За съжаление, двукратно изпращаните от мен сигнали до Европейската комисия останаха без отговор. Искрено се надявам това да не е резултат от широко демонстрираната в българските медии изключителна близост между г-н Жан Клод Юнкер и българският мин.-председател Б. Борисов.
България е равностоен член на Европейския съюз и заслужава подкрепа и защита, когато европейските ценности и върховенството на закона са погазени, когато реално няма разделение на властите, когато икономическата и политическа власт е съсредоточена в определени лица, чиито действия са безконтролни и ненаказуеми, когато закона се използува за предупреждение, респресии, наказване, в нарушение на смисъла, целите и волята му.

Вие знаете всичко това – неконтролираните медии в България показват действителността такава,  каквато е. Вие знаете, но мълчите. За мен, а и за много други българи това мълчание е пренебрежително и недостойно. Не съдете за интелекта, възможностите и морала на българските граждани по интелекта, възможностите и морала на българските политици. Те ще защитят само правото си на власт, но не и правото ни на свобода и сигурност, гарантирани с ДФЕС.
Българите са имали държава, когато повечето европейски държави не са съществували и сме имали история, достойна за уважение. Осем хиляди години преди новата ера в българските земи е възникнала една от най – древните цивилизации. Провъзгласеният за „спасител на Европа“ и канонизиран от западната църква български хан Тервел е отблъснал арабската експанзия на Балканският полуостров, българите са дали на света писменост – азбуката,на която четат и пишат 300 милиона души. Днес България е най-бедната, най-корумпираната и тъжна държава в Европа, в която свободата на словото е заглушена до степен да я класира на последно място между европейските държави. На фона на тази ужасяваща статистика българските политици ви затрупват с лъжи за напредъка на България. Срещу техните „успехи“, обещания и хвалби стои умореното лице на българския народ, чийто стандарт е на границата на оцеляване, некачествените магистрали, рушещите се тунели, присвоените държавни и европейски средства, милиардите дългове, които ще плащат и внуците ни. Вие знаете всичко това. Вие сте лицето на Европейския съюз, който България припозна за свой дом, защото повярва в идеята за справедливост, вградена в основите му.
България не е Бойко Борисов, Сотир Цацаров и Делян Пеевски. България е българският народ, на когото дължите уважение и еднакво с останалите европейски народи отношение. И този народ, от когото в миналото са треперили империи, днес е на границата на оцеляване. Хиляди българи напуснаха земята ни, но милиони са още тук. Днес е застрашена правовата държава и демократичните ценности. Битката за справедливост се води в общия ни европейски дом и се надявам, че има хора и институции, които ще си спомнят мъжеството на американският президент-пацифист Удроу Уилсън, който по повод плана „Венизелос“ – за разделяне на България между победителите от Първата световна война заяви: „По скоро ще напусна конференцията в Париж, отколкото да се съглася на подялбата на един народ със самостоятелна държава и минало“.

Вие решавате за себе си, но ние – българите няма да останем безучастни, когато законността и демокрацията са в опасност. Защото над всичко е Родината, а не държавата на българската олигархия.

 

Румяна Ченалова

Фейсбук