Гледам репортажите за протестите и съм със силно смесени чувства.
От една страна, първото от толкова време народно избухване е добър сигнал, че прословутото българско търпение НЕ Е безкрайно, а това дава надежда, че все още има някакъв живец в тази наша безхаберна нация. А и фактът, че всеки от участниците в протеста има своето основание да е на улицата, означава само едно – положението е станало наистина нетърпимо!
От друга страна, не спирам да си задавам въпроса „И какво от това?“. ОК, народът избухна (съвсем основателно), но каква е алтернативата на настоящото управление? Кой ще е новият месия? Всъщност, изобщо не съм сигурна, че имаме сили и нерви да изтърпим поредния месия, който да се упражнява на наш гръб. И не че съм сред феновете на гербаджийската шайка. И не че ги смятам за управленски капацитети. Не, нищо подобно – едва ли сме имали по-нагло и по-некадърно управление от това! Проблемът е, че и в опозицията не виждам експертен капацитет и политическа воля за справяне с проблемите. Едно е да лаладжийстваш от парламентарната трибуна, само за да показваш мускули на управляващите, друго е самият ти да се нагърбиш с управлението.
Коя е алтернативата на днешното управление? БСП ли? Че те не могат собствената си партия да управляват… ПатрЕотите ли? Валерката? Сидеров?… ВОЛЯ ли? Господи! ДПС? Или може би виртуалните десни, за които само се говори, че съществували, но никой не ги е виждал?! Или може би Слави Трифонов и заблудените му сценаристчета? Опазил ни Бог! Царя ли да си призовем отново? Този път може да му отпуснем повечко от 800 дни, за да ни оправи 🙂
Неебателните реакции на управляващи и опозиция са абсолютно потвърждение на безалтернативността, в която сме затънали. Едните са сигурни, че нищо не може да ги помръдне, а другите тайно се надяват да не им се наложи скоро да управляват (нищо, че декларират друго), защото си дават сметка, че никак няма да им е безоблачно управлението, а протестите от сега им чукат на паветата.
Симпатизирам на протестите, но съм силно скептична по отношение на крайния им резултат. Имам лошото усещане, че резултатът ще е по-скоро негативен и че ще ни повлече още по-надолу. Извънредни избори сега биха означавали поредно връщане на Светиня Му Борисов на бял кон, освен ако не реши с царствен жест да прехвърли властта Си на някой близък Нему, пък пак той да дърпа конците. Разбирайте – вълкът ще си смени козината, но не и нрава. А докараме ли си Борисов за четвърти път, ще ни е наистина завинаги! Това ли искаме?
Ако Борисов има останал някакъв минимален морал и акъл, добре ще е да си отвори очите и да види, че ни влече все по-надолу и че от политиката му са доволни само подопечните му политически деятели и заблудените му привърженици (които започват да се топят!), както и придворните печелители на обществени поръчки. Опиянението от европейските успехи също вече е доста под въпрос след фиаското Му в Хелзинки.
Единственият разумен ход на днешното управление е да започне да вижда и чува реалността, да се откаже от високомерието и да спре с ежедневните безумия, да спре с правенето на „политика напук“ и взимането на решения, изгодни някому, но вредни за обществото и държавата.
Събуди се, Борисов, събуди се! Огледай се, ослушай се, виж народа си, чуй го! Вече нямаш много свободни ходове, освен да приложиш принципа на тоталната диктатура. Само че годината не е 1945-а, нито е 1956-а… И България не е 16-а република на СССР. България е член на ЕС, а в ЕС диктатори не търпят – вчера ти го показаха ясно!