Наскоро написах тук текст „В името и вимето“.
С все по-пълна сила този текст важи и днес.
Властта раздава нашите пари, за да подкупи различни прослойки и групи по интереси.
Тя прави това все по-откровено и все по-ежедневно.
И така може да се управлява.
Но това е път за никъде.
Това е хвърляне на пари на вятъра – като наливане на вода в пясъка.
Без мисъл, без приоритети, без стратегии, без анализи.
Поводът е някой да си поиска пари като заплаши с протест.
Всеки ден на власт за властта е успех и отдалечава потърсването на сметка от нея.
А властта най-много от всичко се бои от потърсването на сметка. Затова тя изобщо не прави сметка на парите, а ги харчи с огромна скорост.
И колкото по-висока е скоростта на харченето, толкова по-близо като държава сме до катастрофата….
А ето и самия текст „В името и вимето“:
Не съм икономист, не съм финансист, не съм бизнесмен, не съм предприемач.
Не съм и работодател, а само работохолик.
Но и без да бъда това, което не съм, мога да изредя поне
40 прослойки,
30 обществени групи,
20 структурно-определящи отрасли
10 подсистеми на държавата,
които също така имат право – че с какво са по-различни от останалите, от вече ощастливените – да отправят своите искания по две направления:
Първото е да получат пари от властта в кеш, в брой, на ръка и на око.
Второто е за намаляване и дори премахване на ДДС за техните дейности и препитания.
Даже не знам какво се чака, защо не се заформят дълги опашки пред МС или в Банкя?!
Сега е времето на голямото раздаване.
Сега е времето на неудържимото харчене.
Сега е времето на неустоимото субсидиране.
Сега е времето на безпределното спонсориране!
Кога, ако не сега! Кои, ако не ние! Какво, ако не пари на калпак! Къде, ако не пред, със, при и от властта!
В края на краищата какво ли няма да се направи в името на политическото оцеляване и с изцеждане до капка на вимето на народа…
Фейсбук