Преди дни стана ясно, че скандинавският телеком „Теленор“ е поредният голям стратегически инвеститор, който напуска България. Така компанията се нарежда сред дълъг списък на сериозни компании дошли да правят бизнес у нас, а след това избягали като дявол от тамян от Родината. Защо страната ни е непривлекателно място за инвестиции и как картината може да се подобри? По тези въпроси OFFNews потърси мнението на финансиста Румен Гълъбинов, бивш зам.-председател на Комисията за финансов надзор.
Ето разговора ни с него:
– Г-н Гълъбинов, през последните години положението с чуждите инвестиции у нас става все по-лошо. Защо намаляват толкова драматично?
– Първите симптоми на кризата у нас преди 10 години бяха свързани именно със свиването на чуждите инвестиции. Разбира се България не е изключение по отношение на отлива на чуждестранни инвестиции, но е с най-голям спад в сравнение с останалите страни от региона на Централна и Източна Европа.
Притокът на чужди инвестиции в страната ни едва ли скоро ще достигне годишните нива преди кризата и това е свързано с развитието на цялостната икономическа обстановка. Поддържането на макроикономическа стабилност е необходимо, но недостатъчно условие за връщане на интереса към България като място за правене на бизнес. Негативната тенденция за изтегляне на чуждестранни инвестиции ще продължава и през тази година.
Прогнозите за чуждестранните инвестиции в икономиката на България стават все по-трудно изпълними. Нивото на преките вложения за последните шест години след кризата се колебаят около 2-3% от БВП, което е значително по-ниско от периода до 2008 г., когато достигнаха близо 30%. Българската икономика продължава да има нужда от чужд капитал и без такъв не може да постигне висок и устойчив икономически растеж за дълъг период от време.
Размерът и потокът на привлечените чужди инвестиции са в силна връзка с БВП на човек от населението. Колкото повече една държава привлича чужди инвестиции, толкова повече нейната икономика просперира и доходите се увеличават.
– Особено притеснително ми се струва това, че се оттеглят стратегическите инвеститори и идват случайни и по-рискови играчи. Сега бе обявена продажбата на Теленор, но можем да изброим и куп други имена на големи компании, които си тръгнаха – ЧЕЗ, Е.ОН, издателската група ВАЦ. Какво е обяснението?
– През последните години част от чуждестранните инвеститори си заминаха, български ги заместиха, а някои стратегически инвеститори влязоха в аутсорсинга и в ИТ сектора. Чуждестранни инвеститори в страни от Централна и Източна Европа бяха активни участници в процеса на преструктуриране на дейността на фирмите си. Все още са малко инвеститорите с дългосрочни планове, такива, които планират периодът на инвестицията да е минимум 10 години и имат намерение за трайна и повече заетост. Притеснително е, че статистиката за България показва ускоряване в темпа на изтегляне на инвестиции в дялов капитал, които се смятат за израз на дългосрочен интерес към икономика ни.
Офшорните зони имат изключително спорна роля, а в България офшорните финансови потоци най-често се свързват с противоречиви проекти и политическа корупция.
– В редица международни изследвания страната ни е класирана на изключително задни позиции в сектори като правосъдие и обществен ред и борба с корупцията. Управляващите обаче сякаш се правят, че този проблем не съществува.
– За съжаление инвестиционния климат в България все още е на незадоволително ниво с ниско качество на административно обслужване и липса на достатъчна прозрачност. Следва да се предприемат бързи стъпки по отношение на цялостното подобряване на бизнес средата. Съвсем нормално е неблагоприятната икономическа среда да доведе до отлив на чуждестранни инвестиции. В такава среда инвестициите и разширяването на производствения капацитет се превръщат в крайно рискови начинания и съответно биват ограничени или направо преустановени. Големият недостатък на България остана лошата административна и институционална среда, която не отчете подобрение след присъединяването на страната ни към ЕС. Оценката за нивото на корупционната дейност в държавния административен сектор оказва изключително голяма тежест върху инвеститорите. Наличието на високи нива на корупция се асоциира с необходимостта за осъществяване на подкупи на държавни служители, създава се несигурност, а крайният ефект е нарастване на разходите за и трудно прогнозиране на бизнес дейността. Рискът се увеличава и едновременно с това възвръщаемостта и стимулът за инвестиции намалява в случай на висока корупция. Корупцията до голяма степен предопределя решенията на международните компании да инвестират. Има обратнопропорционална зависимост между корупцията и инвестициите, като дял от БВП. Колкото по-висока е корупцията в дадена страна, толкова по-нисък е делът на инвестициите от БВП.
Тази връзка е особено силна в страни с висока оценка на корупцията като България. Освен това корупцията силно ограничава конкурентните предимства на икономиката ни. Ето защо борбата с корупцията е неотложно нужна за привличане на инвестиции в България.
Източник: https://m.offnews.bg/