У нас да си учител филолог, не е престижна професия, а ако мреш за родната литература, си е направо вид неразбираемо за мнозинството на невежите, идиотско хоби. Миналата година някаква колежка, учителка, обра с пистолет играчка клон на банка. Сигурно е превъртяла. От безпомощност, безизходица и безсилие. А е казано: ”Притиснатият в ъгъла единствен изход има – през трупове да мине.” През труповете на онези, които са го натикали в ъгъла и откъдето няма мърдане, няма повече накъде човек да отстъпи. Без миша дупка и мишокът става нападателен, и зайчето се хвърля да напада. С което не могат да избегнат участта си на жертви, доведени до непоносимо унижение, до смешна ярост в очите на хищниците около нас. А у нас те са навсякъде: не само сред опозицията и властниците, но и между лекарите и съдиите, между издателите и книжарите, между писателите и читателите… Общество сме от озверели люде, образцови неприкрити людоеди, с жълтеникави зеници в погледа и с катранено-космата настръхналост в задлицевата си опустошената си от алчност пустош.
Същата участ, на жертви, заврени в ъгъла, дебне повечето все още морално здрави българи – от масовото им увлечение по колективните хазартни игри май остана единствено привичката да се гмуркат, с главата надолу, в душата на спирта. И да покоряват родните ни рекорди – целодневно къркане, тридневен запой, петдневно клин-клин избиване, защото от махмурлука се излизало на пръсти.
Символ-Веруюто: „Да удавим комунизма в себе си!”, обаче остаря, грохна и се забрави. Днес на мнозина им се ще да удавят и капитализма в себе си, но това е непосилна цел, особено в условията на глобалната морална криза. Ето, тъкмо се канехме да се примирим с мисълта, че подарената свобода е по-кофти от най-наглата диктатура, и пак вдигнаха цената на книгите. И на тока. И на гражданската отговорност. И на родилните услуги. И на погребенията. И на алкохола.
И това, ако е живот, здраве му кажи! Наздраве!
https://www.facebook.com/sndg.rl