Ивайло Диманов идва с китара и „Колумбарий”

На 23 юни в бургаското „Морско казино” бардът ще представи десетата си книга, в която част от стиховете са родени в Бруклин и Париж, а други – на морския бряг в Созопол
Бардът Ивайло Диманов, който е пял с Ал Бано, Ромина и е свирил с китарата на Окуджава, идва в Бургас с новата си стихосбирка „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“. Той сподели, че чака с нетърпение срещата с бургаските си приятели и почитатели. Десетата му книга ще бъде представена на 23 юни от 19 ч. в зала „Петя Дубарова“ на Морското казино. Официалната премиера бе през март в НДК, а тия дни бардът тръгна на турне в 10 български градове. С успех минаха концертите му в София, В. Търново, Габрово и Русе, предстоят изяви в Пазарджик, Стара Загора, Бургас, Несебър, Разград и Варна.
В книгата си поетът от София е поместил 60 от новите си стихотворения. Писани са и в трудни, и във весели мигове. Някои са родени в Клиниката по лъчетерапия, където Диманов е придружавал майка си. Други пък са писани в Бруклин, Чикаго, Париж, Брюксел, любимия му Созопол.
За заглавие на книгата си бардът избира метафората в древнолатинската дума колумбарий, която означава едновременно къщичка за гълъби и дом за нашите души.
„Всички мечтаем един ден, когато си отидем оттук, да полетим като птиците. Надеждата, че някъде отвъд мечтите ни може би ще се случи нещо хубаво, свързва стиховете в сборника“, споделя авторът на „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“.
Според него пътят е свобода и надежда. Ако търсите спасение от българския абсурд, ще го намерите в новата му книга.
„Авторът се опитва да съюзи птиците и мъртвите илюзии, което също е един абсурд“, коментира Росица Белева от БНТ.
„Мъртвите илюзии са неосъществените ни мечти. Всеки живее с някакви стремежи и полети на вдъхновението и когато всъщност се изправи пред българския абсурд, мечтите се превръщат в мъртви илюзии“, каза той пред камерата на националната телевизия преди премиерата на книгата в София.
Поетът е посветил стихове в памет на Валери Петров и Ленард Коен, на Ал Капоне и Дилинджър, на витрувианската жена и Мигдалил, градът на гълъбите.