Поетът показа новата си книга „Моят Радой“ и сподели, че в нея е поместил всички писма, които писателят – дисидент му изпращал в Бургас
На моменти дрънкаме, а понякога мрънкаме, но не сме лош народ, защото бързо забравяме и не търсим мъст. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ големият бургаски поет и драматург Недялко Йорданов.
Според него, само независим народ като нашият може да издържи 5-вековно робство и после да възкръсне. „Българинът е независим. Той лесно се пали, но и бързо му минава“, добавя поетът.
Той рецитира в ефир едно от стихотворенията си в новата своя книга „Мрън-мрън“.
Представена бе от малкия екран и „Моят Радой“. За тази книга бургаският поет сподели, че е решил да я издаде, защото чувствал Ралин като свой баща и искал да покаже колко духовно извисен човек е.
„Той бе много тъжен. Познавам го от студент. Взе ме тогава под своя закрила. Понеже имах щастието да живея толкова години в Бургас, притежавам много писма от него. Пишеше ми често. В книгата ми са поместени всичките му послания. Те са уникални. Вижда се от тях колко честен, сантиментален и тъжен човек е Радой“, добавя Недялко Йорданов.
Той разказа как сатирикът-дисидент го е запознал с поета Александър Геров.
„За мен той бе като светец. Поиска да му прочета свое стихотворение и аз избрах „Любов“, посветено на моята Ивана. Рецитирах го и той предложи да ми купи пет от деветте куплета. Предложи по десет лева на куплет. Мислех, че се шегува, но Радой започна да пише на една салфетка договора. Бяхме в ресторант. Настоявах вместо продава, обаче да пише подарява. След три месеца излезе новата книга на Геров, в която бе и моето подарено стихотворение. Там пишеше, че е негова версия на стихотворението на Недялко Йорданов. Това бе моето признание“, споделя бургаският поет.
„Радой ме водеше в пенсионерския стол в София да се храним. Предлагаха му постове, но не ги прие. Върна дори колата, която му дадоха по време на демокрацията. Той е изключителен човек“, заяви Недялко Йорданов.