След десет години преговори новият миграционен регламент на ЕС, вероятно ще бъде гласуван през април. През 2015 – 2016 година имаше голям наплив от мигранти, породен от войната с Сирия, с който Европа успя правилно да се справи. Основната тежест срещу нелегалното пресичане на падна върху държавите, чиято държавна граница е и външна за ЕС. Естествено, Брюксел помагаше, но нямаше стройна и добре обмислена система как това да става. Липсваше и разумна политика, свързана с миграцията, така че Европа в крайна сметка да бъде защитена.
Новият регламент, предназначен за замени Дъблинското споразумение от 2013 година, наричан още Трета дъблинска регулация, е ще бъде споразумение, изключително важно за южните крайгранични страни на ЕС, в това число и за България. Вече няма да сме първата държава, която е отговорна изцяло за тези, които влизат на нашата територия, а тази отговорност ще се разпределя.
Новият регламент предвижда, ако няма сериозна криза, като тази отпреди 8 години, в Съюза да бъдат разпределяни до 30 хиляди мигранти. Това означава, че ще бъде определен минимален годишен брой премествания от държавите-членки с най-висок брой влизания в ЕС към държавите-членки с най-нисък. Така България ще е длъжна да приема 0,9% от приетите в Съюза мигранти, което означава около 300 души.
Допълнителните механизми, които се предвиждат, са даване на средства и предоставяне на експертна помощ на държавите, които са под натиск. Мигрантите, които представляват риск за сигурността, ще бъдат връщани по бърза процедура към страната, от която са дошли.
Това слага край на опасенията на някои политически сили, представени в парламента, че страната ни ще бъде принудена да приеме и настани на своята територия всички мигранти, които първоначално са били регистрирани у нас.