Някога научавахме какво става по света, че и у нас от разни вражески радиостанции – „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“, „Свобода“, DW и други. По-късно дойде „перестройката“ на Горбачов и до нас, посредством съветската периодика, започнаха да досигат новини от собствената ни страна. Следващият период, малко след 10 ноември 1989 г. ни застигна с прохождащата свобода на словото (да не се бърка със свободата на мисълта). Това време беше за кратко – по-малко от 5-6 години. После дойдоха мутрите и приватизираха вестниците, телевизиите, радиата… В епохата на мутрите бе приватизиран и интернет – инфо сайтовете станаха собственост на някакви типове, наричани неправилно олигарси. А те са големите крадци и престъпници.
Днес отново търсим чуждоземни източници, за да разберем какво става у нас и по традиция за броени минути се информираме какво става в Иран и Сирия, Венецуела и Мексико, но не знаем истината за с. Галиче. Не знаем какво стана в с. Хитрино и какво прави Борисов цяла седмица на мястото на аварията. Списъкът на незнанията ни е много дълъг и не ми е по силите да изброя всичките загадки и неизвестности за хилядите инциденти, катастрофи и далавери, за които само се чували това-онова.
Премиерът се хили в лицата на журналистите и нахално им заявява, че не иска да го питат какво ще прави утре в Русия, а журналята угоднически кимат и глуповато му се усмихват.
Днес отново тънем в информационна мъгла и ни подлагат на някакъв нов вид агитация и пропаганда , които удивително приличат на социалистическата агитация и пропаганда. С тая съществена разлика, че новите технологии позволяват една лъжа да обладае много повече умове за твърде кратко време, отколкото по времето на соца, когато все пак намирахме някакъв коректив, а сега алтернативата е равна на нула, колкото и парадоксално да звучи това.
От името на опечалените:
Любо КОЛЬОВСКИ