Президентът на Франция Еманюел Макрон сменя светло синия цвят в знамето на Франция. Връща традиционното тъмно синьо, заменено с по-светъл вариант от президента Жискар д’Естен през 1976 година, за да съответства повече на европейското знаме, съобщава БиБиСи. Подробностите : https://www.ploshtadslaveikov.com/makron-promenya-sinoto-vav-frenskoto-zname/
Дали е правилно или не е редно? Това е въпрос към французите. Очевидната цел на Макрон е да се изтъкне френската традиция като върховна. Но да видим какво се случва в нашия “микрон”. Защото причината да коментирам това френско намерение не е да му давам оценка, а аналогията във връзка с толкова важната (за мен) тема за отношението към символиката в отстояването на националното достойнство.
То няма нищо патриотарството, което управляваше заедно с ГЕРБ и не рядко дори му се налагаше, защото на ГЕРБ се налагаше като всеядна властова хидра, готова на всичко в името на корумпираното си властово благоденствие. Имаше нужна от себеподобни за съюзници – нещо като БКП и нейния параван БЗНС в рамките на лъжата за двупартийната система на управлание в НРБ.
Самоуважението е ключов елемент от претенцията за уважение от страна на околните в състезанието за по-добро място под слънцето на просперитета. Ние, както всички останали народи, го искаме. Но дали заслужаваме чуждото уважение, след като търпим националното унижение да бъдем лъгани под диктата на чуждата символика?
Ще дам пример с кандидатите за президент у нас. Единствен Горан Благоев постави въпроса за националното достойнство с призив да бъде демонтиран МОЧА и неговите подобия в България. Единствен!
И какво реализира като резултат? Получи 0,6 на сто от гласовете на българските избиратели, които няма как да не са се запознали с посланието му, защото то им беше съобщено от няколко медийни трибуни с достатъчен обхват да заинтригуват масова публика. Но той прозвуча като екзотично изключение при това без да има подкрепата по въпроса на партията, чиито шеф Цветнов страда в очите на публиката от трайно увреждане на своя образ (гротеска означава изкривен образ) след дългото пребиваване на върха край токсичния си шеф.
В противоположния окоп дебнеше и стреляше с руски пропагандни патрони патронът на лъжата за България като американска колония Костя Копейкин. Много бил работил за тази победа (т.е. за прескачането на парламентарната бариера), каза една поли(тп)о(д)ложка в нощта на успешния му пробив в недостъпната за него досега парламентарна крепост, поради което заслужавало да бъде поздравен.
Екстремистът с вълчия поглед, който от години се заканва да се разправи при първа възможност с “майкопродавците” за кеф на своята матушка, не можа да повтори подвига на батко си Сидеров, който нахлу в парламентаризма у нас през 2005 година с нещо като 8 на сто от гласовете на гласувалите българи, нито пък се доближи до Сидеровия успех да стигне до президентски балотаж през 2006 година.
Партийният номад, който обиколи няколко патриотарски формации преди да си създаде своя, приложи номера с разпалването на страховете на хората от ваксиниране по подобие на своите предшествениците на тази писта от патриотарския политически спектър, спекулиращи преди с опасенията от мигрантска вълна.
Откровеният путинист Копейкин получи в пъти повече електорална подкрепа като кандидат за президент от Горан Благоев, който единствен включи темата за националното достойнство в унизителната сянка на МОЧА. Това е диагноза за загуба на чувствителност към дразнителя на закърнялата ни нервна система по показателя национално достойнство. Пандемията на безразличието по този въпрос ни е ударила трайно както при китайския вирус, водещ до загубата на обоняние и вкус.
Дали е е завинаги?
Моята грешка е, че се опитвам да обърна внимание върху необходимостта от ваксиниране срещу загубата на тази чувствителност. Явно онези политици, към които апелирам, знаят отлично, че тази ваксинация не води до имунизация срещу изборна загуба. А тъкмо напротив – кланяш се на Кремъл или поне си траеш, за да не дразниш Москва и имаш шансове да те обичат зомбираните със съветолюбие болгары. Т.е. въпросните политици хитро, но безпринципно и страхливо продължиха да крият главите си в корубата на безразличието по въпроса като костенурки. От което спечели Костя, носителят на поредния путински проект, който се намъква в българското Народно събрание.
Костя надхитри костенурките…Ето такава басня се разигра на тези избори. А националното достойнство го оставяме на французите, които се бунтуват срещу какво ли не, но не забравят никога най-главното, което ги прави уважаван народ: себеуважението.