Партии и партийци има предостатъчно в България, активните граждани са дефицита на това общество.

Четете и си сипете.
Помня 2013 и 2014г. протестите срещу избора на Пеевски, когато създадох БОЕЦ. Още тогава си дадох сметка, че не е по силите на никого бидейки човек, или организация да спечели сам битката срещу мафията. БОЕЦ означава – България Обединена с Една Цел. И през годините наложихме модела на гражданска активност и солидарност, от който започна да се ражда българското гражданско общество. Тогава имаше тежко разделение между различните граждански групи, в голяма степен умишлено провокирано от внедрени партийни мекерета, ченгета и кариеристи, които се катереха по гърба на гражданите, за да се докопат до властта, да се уредят на някое постче, да се легитимират чрез нас и след това да осребрят „гражданската“ си активност. Това продължи и след това – Манолова, отровно трио и т.н.
За друго ми е мисълта, нито една партия, или партиен лидер от дясното пространство не посмя да се включи, да поеме политическо лидерство в тези процеси. Тогава прохождаше Реформаторския блок. Зъбеха се срещу ГЕРБ и ДПС, но до границата на безопасност, ясно планувайки следизборният трик за съюз със същите срещу които гражданите протестирахме на площадите. И резултата е – втори мандат на ГЕРБ.
Помня 2015 и 2016г. Биволъ взривиха страната с Яневагейт, БОЕЦ внесохме сигналите по тази тема и започнахме първите протести пред Съдебната палата за оставката на Цацаров и Борисов тогава. И отново гражданите бяхме почти сами. РБ, които бяха част от управлението дори ни обвиняваха, че клатим стабилността на Буда и правителството на мафията с тези сигнали, действия и протести. В резултат – всичко бе смачкано и Цацаров си изкара мандата, а след това получихме трети мандат на Буда.
Помня 2017г и 2018г. – най-мракобесните години и времена. Тогава БОЕЦ внесохме първия сигнал за Къщата в Барселона. Накрая стигнахме и до испанската прокуратура. Помня самотните протести на БОЕЦ пред съдебната палата и МС, помня сигналите за ЦУМгейт, разкритията и сигналите срещу Пеевски, Горанов, Цветанов, Помня как ни размазваха от репресии, дела, арести и преследване. И пак гражданите и бойците бяхме почти сами в битките си.
Помня 2019г. и АпартаменjГейт. 24 сигнала на БОЕЦ за балконите, асансьорите и свинщините на Буда и бандата му разкрити от Биволъ, Свободна Европа, BIRD, Фрогнюз. Завърших годината с 84 призовки, две обвинения, няколко дела и няколко десетки досъдебни производства. Помня и протестите, които БОЕЦ организирахме пред съдебната палата срещу избора на Гешев! Помня 12.09.2019г, когато мафията изпрати своите мутри и орки срещу нас. 300 бойци и граждани, като в битката при Термопилите срещу цялата свинска орда, институции и служби. И отново бяхме сами – нито един партиен лидер не посмя да застане до гражданите! В резултат Гешев бе назначен на поста му от Резидента, който по късно бе подкрепен от същите, които чакахме да подкрепят нас.
Помня и 2020г. – протестите срещу Буда и Гешев. БОЕЦ и гражданите държахме блокадата на Орлов мост и всеки ден организирахме блокади-изненади, акции пред БНТ, Граждански Панорами и тн. И отново нито един партиен лидер, или дясна партия не посмя да поеме политическо лидерство в тези процеси. А ДБ тръгнаха смело, с акцията в Росенец. Давахме им трибуна на всички наши протести и инициативи и изисквахме по-голяма активност и твърдост от тях, но някак след Росенец, казано на футболен жаргон, се върнаха в своята половина да пазят резултата. Говоря за лидерите и ръководството на партията, много от членовете са винаги с нас, за което им благодаря. В резултат Борисов си изкара мандата до края.
Помня и 2021г. и особено края на годината, разкритията на БОЕЦ и BIRD за ЖосиГейт, ХанчеваГейт и тн. И отново бяхме сами пред ВСС при разглеждането на първата процедура за отстраняването на Гешев.
Помня и началото на 2022г. Разкритията и сигналите на БОЕЦ за ГешевКилърГейт. Сигналите ни срещу Борисов за пачките и кюлчетата, за БарселонаГейт, за ЛУКОЙЛ, за ТУРСКИ ПОТОК. Вече на власт бяха ДБ и ПП (другите не ги броя). И отново останахме сами пред ВСС – седем пъти излизахме в подкрепа на Надежда Йорданова, и нито един десен депутат, лидер, или министър не дойде поне вeднъж. Политиците решиха, че са си свършили работата, като са спечелили изборите и се настаниха на меките столчета в парламента и кабинети забравяйки за какво бяха избрани. Забравиха за Гешев, за Буда и ТУРСКИ ПОТОК, за Кошлуков и Цацаров. Гражданите също решиха, че са си свършили работата и се успокоиха., Но мафията не спи. Много пъти излизахме пред ВСС, БУЛГАРГАЗ, ЛУКОЙЛ и съдебната палата. И отново нито един партиен лидер, или дясна партия (разбирай ДБ, или ПП) не посмя да застане до нас. Говореха същото, като нас, но не правеха нищо. Помня и как в края на юни БОЕЦ започнахме инициативата „ДА СЪБУДИМ ПРОМЯНАТА“ със серия акции в НАП, министерства и институции, но вече бе късно. Мафията събуди заспалите с шут в задника. В резултат правителството на Промяната падна.
Сега пред нас е поредната важна битка – срещу опита на Радев и котерията му да ни върнат в руската орбита и робията на ГАЗПРОМ. И отново гражданите и бойците сме сами на площадите срещу злото. Партийните лидери стоят от страни и гледат да видят какво ще стане. Ако ни размажат просто леко ще се снишат и всичко ще отмине безопасно за тях. Ако се преборим, ще застанат най-отпред със знамената и от екраните на всички телевизии ще дават интервюта с победен тон. Иначе и сега всеки ден повтарят думите ни, но на дела ги няма. Говорим добре, но не правим нищо. Познато до болка поведение на българските политици само дето уж днешните трябва да са различни. Та как ще се бориш с мафията и мутрите без да правиш нищо? Ще ги плашиш с приказки ли? А идват избори. От сега ще ви кажа какъв ще бъде резултата, ако ДБ и ПП не се събудят и не се размърдат – ще подарят властта на Борисов, Доган и Радев. И няма гражданите да са виновни!
През годините извървяхме своят път и платихме цената за грешките си. Сега гражданите сме много по организирани и сплотени, много по солидарни и обединени зад общи каузи. Точно този модел БОЕЦ налагахме през годините. Последния пример е от преди дни от протестите срещу ГАЗПРОМ – на площада бяхме БОЕЦ, колегите от ГАZwithme, ИПВ, Граждански мегдан и тн. Партийните лидери пак ги нямаше. Ние се научихме да се събираме, да преодоляваме его, различия и лични амбиции в името на обща кауза. Научихме се да преодоляваме страховете си, да отстояваме и водим тежки битки. А партийците си останаха там, където си бяха. Не мръднаха и на милиметър. Все същите потънали в собствените си страхове, мухъл и интриги уморени и изчерпани лица. Все същите половинчати и скопени действия, или класическо бездействие. Превърнаха се във Фейсбук политици. Виртуални, диванни политици. Няма битка, няма енергия, няма заявка, няма амбиция, няма лидерство, няма визия, няма смелост, няма риск, няма живот просто. И как ще се борят тези хора с петата колона, мафията и ченгетата? Вероятно както и до сега – на думи, а не с дела.
Няма да стане.
БОЕЦ, като гражданска организация си даваме сметка, че каквото и да направим, някои от най-важните битки ще се решат окончателно в Парламента от политиците. Като отстраняването на Гешев,. съдебната реформа, електронното гласуване, закона за Лустрацията и тн. И ни трябват полиците с топки, а не с лаптопи. Бойци са ни нужни, а не балетисти. Десет години вече водим своите битки, имаме опит, знаем как и сме готови да платим цената, както сме плащали и до сега. И няма да позволим отново да се пропилее може би последния шанс, който имаме да изринем наглите.Няма да позволим труда и всички жертви да бъдат пропилени напразно. Ще натискаме и ритаме ДБ и ПП да се рамърдат и събудят, да си намерят топките, да се обърнат към гражданите. Не е срамно да застанеш до гражданите в техните битки, срамно е да те е страх от това.
И не ми казвайте, че за да изисквам нещо трябва да си направя партия. БОЕЦ не сме партия и няма да ставаме партия. Не се борим за властта, а да отстраним мафията от властта. Ако и ние бяхме станали партия и бяхме влезли в калъпа, кой щеше да остане на гражданския фронт през последните месеци и година? А? Партии и партийци има предостатъчно в България, активните граждани са дефицита на това общество. И още един дефицит ще добавя – смели, честни и способни партийни лидери.
Който разбрал – разбрал. Който не, ще разбере по трудния начин.
Битката продължава!